Градски легенди за наивници

Не оспорвам възпитателната сила на различните видове предания – устни или  писмени, родени от действителни събития или плод на проблясъка на нечий мозък. И все пак – има един специфичен вид фолклор, развит преди години и упорито поддържан от определени хора, чиято функция е уж да утешава и да дава надежда. Може дори някога това да е ставало. Все пак времената на възникването му са изглеждали така безметежни на своите съвременници, че те са сами са повярвали на измислиците си и доверчиво са съгласували живота си с тях; поне някои.
Сега вече знаем как да различаваме това, което ни внушават от това, което наистина е; поне някои. Няма да коментирам останалите, защото това не е политически анализ. Безумията в политиката, тъй чести по нашите ширини, са само следствие, израз на онази безгрижност, насадена у нас от щастливите ни предшественици, развили се като „здрави и хармонични личности“ през време на соца.  Няма как да бъде другояче. Рано или късно вярата в илюзорни ценности срива  до основи реалността така, както най-лекото поклащане събаря онова, което наричаме „къща“ и което не е нищо друго, освен майсторски наредени едни върху други карти.
„С труд и постоянство всичко се постига.“
Друг път! За постоянство не знам, може би, макар че ако упорстваш в глупостите, резултатът не закъснява. Но тоя труд...какво общо има труда с цялата работа. Да разбираме ли, че ако работиш като за последно, някой ден ще ти се случи нещо хубаво? Не виждам какво, освен ако не се има предвид заплатата и то само в случай, че я смяташ да достатъчна – рядко явление, граничещо с художествената измислица. Забележете при това – казва се „всичко“. Това сигурно корелира с „Трудът е майка на всички блага“ или както там гласеше един лозунг от ония времена. Може и майка да е, знам ли; но със сигурност бащата е нещо по -различно. Ако някой се съмнява в думите ми, нека се сети за 10 свои познати, които са постигнали ако не „всичко“, то поне нещо, което се цени и са го постигнали САМО с труд. Не се приемат за истински примери ухилените пачи от „Космополитън“, биографията на Бил Гейтс, нито живота на Чаплин.
„Най-важното е да си здрав, другото се оправя“
И какво? Още една тухла в мита за „хармонично развитата личност“. Свързани в едно изречение, получаваме нещо като „Щом си здрав, ще бачкаш постоянно и ще постигнеш всичко.“ (Кой вика „Ураааа!“?) Разбира се, няма как да не забележим, че този вид нашенски тоталитарни съвети имат силна прилика с друг вид заблуда– тази, наричана за краткост „американска мечта“. Дали великите агитатори на Партията са взели готовата капиталистическа митология, приспособявайки я за своите нужди или са измислили тези лъжи сами, като доказателство, че човек, на който и режим да служи, не може да избяга от себе си – това за мен е загадка. Не че има значение. Здравето като условие за благополучие,  е неоспорима основа на всякакъв вид митология и фолклор. Но, извинете, как така се оправя другото? Излиза, че само по себе си доброто здравословно състояние води до решаване на проблеми в другите области на живота. Някой да е съгласен?
„Живейте, докато сте млади.“
Мамка му! Нали щяхме да се трудим. Да се има предвид, че призивът се отправя най-често от възрастни хора, главно от женски пол и нерядко е придружен от мъдро поклащане на глава. За съжаление подобен съвет, казан от личност, която прекарва деня в гледане на сапунки („Обади ми се след 15 минути, като свърши филма“),  разговори с приятелки („Ааа, на Невянка и намериха диабет, а пък Софка я оперираха по нова година.“) и други пълни с дълбок смисъл занимания, навежда на друг вид размисли. Още повече, че същите личности не пропускат по няколко пъти на ден да отбележат колко много са направили за семейството и как то и досега се крепи именно на тях.
Какво да се прави? Част от нас са възпитавани така, че тези кухи сентенции са за тях правила на живота; други, макар и да подозират, че нещо не е точно както се очаква, продължават да ги уважават, виждайки в тях щастливия отблясък на детството си. Тези хора са опасните; дори да не живеят по „правилата“, поне ще се опитат да научат на тях децата си, отравяйки и тях със заразата на псевдоценностите. За щастие, има още един вид хора – те знаят, че зад всеки успех стоят премерен риск, правилни познати, информираност и солидна доза късмет. Не си правят илюзии, че щом са здрави като кандидат-космонавти, всичко друго им е супер. Знаят, че щом  „опъват каиша“ на пълно работно време без извънредните, а за награда получават орязване на премиите, защото е криза и защото на шефката се е пуснала бримка, все едно, идилията няма да продължи дълго; и преди да постигнат „всичко“ ще са се сдобили с паническо разстройство, стомашна язва и камъни в бъбреците. Точно в тях е надеждата за промяна. Ще спят, когато им се спи (въпреки поговорката „Залудо работи, залудо не стой“), ще напуснат работа, ако има друг начин да се издържат и ще живеят за момента, независимо колко ги натиска ишиаса или хиперплазията на простатата.
В този ред на мисли, мисля, че е честно да спомена – смятам се за човек от последния тип. Двете мъдрости, които движат живота ми са „От работа се става гърбат, а не богат“ и „По-добре две големи, отколкото едно малко“. Затова – съчувствайте на шефа ми.

Обява за работа

Криза. Безработица. Време за оптимизиране на разходите. Време за подбор на качествен персонал.

Ето докъде може да стигне желанието за намиране на правилните хора в една фирма - обявата не е измислена, съвсем сериозна е; публикувана в също така сериозния сайт Jobs.bg. За да не редя празни приказки, прилагам снимка на въпросното нещо:

Моля, не обръщайте внимание на странната дума "пекане". Доколкото познавам някой друг пловдивчанин, това е техния начин да кажат "печене" и като цяло, не в това е въпросът. Не знам за вас, но на мен тези набор от документи за кандидатстване ми се стори малко...знам ли, странен.

Опитвам се да си представя бъдещия идеален пакетажник и ядкопекар. Автобиография всеки криво-ляво ще напише. Сайтове като посочения предлагат и готова форма, с която е наистина лесно - трябва само да си спомниш кога си завършил училище, кога се постъпил на работа, кога си си тръгнал от нея (и защо) и други такива. Дотук добре, както се казва.

Снимка искат. Актуална. Много модно напоследък. Представителният външен вид е, естествено, важен. Е, неосведомени личности като мен смятат, че е важен предимно когато работим с хора, но ето - оказва се, че има значение и за ядките. Навярно е излязла теория, според която освен паметта на водните молекули, съществува памет и на храната. И нали е криза - фирмата гледа да спазва тенденциите в здравословното хранене. Един вид, хубавата храна да се пакетира от хубави хора. Така ами, какво ще стане ако попаднете на кесийка бадеми, минала през ръцете на някой чичко с неподрязани мустаци и - не дай боже - брадавица на носа! Няма как, ще се представи снимка.

И тук стигаме до трудното. Мдаа, мотивационно писмо. Нещото, провалило толкова кандидати, убило толкова много мечти...но няма как; ще се пише. Продължавайки да си представям бъдещият идеален пакетажник и ядкопекар, си направих труда да си представя и бъдещото мотивационно писмо. Ще си позволя дори да го предам откъс от него тук. Макар, че не съм специалист в този вид писания, смятам, че всичко ще е от полза на евентуалния кандидат в нелесната борба за мечтаната длъжност. И така:

"Още когато бях дете, виждах как хората са вечно намръщени и притеснени. Питах се каква ли може да е причината. Исках да им помогна. Порастнах и разбрах - животът е сложен и има малко поводи за радост. Тогава реших, че ще търся начин да променя това, да помогна на угрижените хора, да им дам надежда и повод да се усмихват. Мисля, че точно тук, във вашата фирма, на тази длъжност ("Пакетажник" в Цех за пакетиране и пекане на ядки), аз ще сбъдна своята мечта. Ядките и слънчогледа (прочетох, че пакетирате и слънчоглед) са извънредно важна част от менюто на нашия народ. Те са част от самото битие на българина. На всяка крачка срещаме доказателства за това - и в люспите, разпиляни около пейките, и в празните пакетчета, търкалящи се по тревата и в асансьорите. И макар това да е вредно за околната среда, то свидетелства за непрестанния интерес на хората към ядките. Всеки ден, всеки час, хората похапват от тях. Когато умореният от работния ден мъж сяда да гледа мача, отваряйки бира, на масата стои пакетче ядки. Когато домакинята се втурва забързана в кухнята, хвърля всички чанти и пуска телевизора, за да гледа любимата си "Перла", тя с трепетни пръсти отваря пакетче семки. И докато замечтано се потапя в драмата на вълнуващия сериал, тя лющи...семка след семка, след семка. Така трудът на пакетажника не е просто една дейност, не. Той е, който присъства във всяко действие на хората, във всяко събитие. Той е участие в самия живот. Ето, затова искам тази работа. Искам да задоволявам нуждите на населението от ядки и слънчоглед. Това е моят начин да помогна на хората да са щастливи."

Това е. Не е образцовото мотивационно писмо, но аз толкова си мога. Желая успех на бъдещите пакетажници; и умната. Да не слагате по-малко, ей!

Хайде на тревата!

Признавам, че не съм обществено активен човек и определено предпочитам разходката в парка пред събирането на подписи за поредната кауза. За съжаление, изглежда живеем на място, където не е възможно дори да прочетеш прогнозата за времето без периферното ти зрение да улови поредната простотия. В конкретния случай дразнител се оказа тази статия. Нищо особено на пръв поглед, но точно дребните неща са тези, от които започват едрите. Разбира се, всички сме наясно, че наркоманията представлява проблем, наясно сме, че засяга предимно хората в "тийн"-възраст. Съчувствам на родителите на тези деца, но е някак нечестно да се отправят подобни искания. Разбирам, че за тях самите нещата са "на живот и смърт" и все пак...

Каквото и да си говорим, става дума за пари. Тази стара сентенция се оказва наистина приложима в почти всички случаи. Нова клинична пътека означава именно това - още пари. Не смятам да критикувам тези, които са правили бюджета и са разпределяли парите за здравеопазване, критики те получават в изобилие. Не смятам да повдигам въпроса и за измислените диагнози, с които се точат пари и болни от настинка се лекуват за пневмония. Отделна тема е и доколко въобще са достатъчни съществуващите клинични пътеки, в чийто списък наистина липсват определени заболявания; някои от тях вродени. Понеже искането за пари, за което си говорим идва от страна на родители, ще дам пример, свързан именно с майчинството и децата. Наскоро в интернет пространството се появи историята на една българска жена, която иска да роди детето си, въпреки че страда от проблем, който статистиката определя като рядък. Не помня името и, но прочетох, че състоянието на жената е свързано с необичайно прорастване на тъкан от плацентата към други органи, което води до изключително висок риск, както за бебето, така и за майката. Доколкото помня, ставаше дума, че у нас клинична пътека за подобно състояние не е предвидена. Жената събираше средства за лечение в чужбина.

Сега се сещам за още един случай (толкова много са хората, които търсят помощ, че можем да изброяваме дълго). Беше разказ за човек, който вече е оздравял, преживявайки лечение в чужбина, каквото у нас -каква изненада!- не се предвиждало. Диагностицирайки тумор на окото му, лекарите препоръчали -кой да се сети?- изваждане на окото. За незапознатите уточнявам, че това се нарича "радикално" лечение. Е, в случая наистина са се проявили като крайни радикали, опитвайки се да перифразират една известна констатация от не съвсем далечното минало, преправяйки я на нещо като "има око - има проблем, няма око - няма проблем." За тяхно съжаление човекът държал на органите си и потърсил помощ в друга държава, откъдето се и завърнал след месеци, излекуван и с две очи.

Това са само два примера, а хората, събиращи средства за лечение в чужбина са хиляди. Трансплантации, сложни рехабилитации, третиране с нерегистрирани у нас препарати...има толкова случаи, за които клинични пътеки няма. Е, питам, не е ли по-добре да се предвиди нещичко поне за някои от тях? Поне за тези, за които е възможно да се използва наличната база. За да стане ясно какво имам предвид ще цитирам извадка от статията, публикувана в Dir.bg:

"В обръщение до депутатите те настояват за въвеждането на отделна клинична пътека за лечение на наркозависимости, като провеждането им да става в специализирани клиники, а не както досега в отделенията към психиатричните болници."

Не е ли сладко? "Не искаме да се лекуваме с алкохолиците и лудите, искаме си болници само за нас!" А химична лаборатория към нея дали няма да поискат? С пакетажно цехче за удобство? И везничка във всяка стая може би. Типично за наркоманите е да се изживяват като специални, но факта, че и техните майки ги приемат така е вече обезспокояващ. Може би е време да се запитаме от какви семейства всъщност проихождат наркозависимите деца. Не става дума за циганчетата, които дишат лепило, налягали по тротоарите, не. Говоря за децата, които са избрали дрогата, защото е интересна, защото скучаят и защото...да си го кажем, са им били много джобните. Дете, което ходи с два лева на училище няма как да си купува дрога, поне не редовно. Сега, разбира се, могат да се включат всякакви защитници на друсането и друсачите, които да сравнят цените на всички видове дрога, достъпна у нас, да обяснят как всеки може да задели за тревичка и как последната не е вредна изобщо и няма защо да се шуми около нея. Не зная как става, но всеки въпрос, който се повдига около наркоманиите завършва с подобни излияния. Аз не съм съгласна с тях, но не за това става дума. Зависимостите към различни вещества се лекуват от специалисти психиатри, тия неща не ги решаваме аз, вие или някой депресиран тревоман. Трябва ли да приемем, че лечението на последния е по-важно от лечението на дете с диабет или на жена с безплодие? Трябва ли държавата да отдели от и без това оскъдните средства за финансиране на проекти, програми, центрове, насочени към личности, чиято първа работа след излизането им навън ще е да се надрусат? Докато самозабравилите се майки поставят тези абсурдни искания, хиляди онкоболни гаснат тихо вкъщи или в мизерните болнични стаи, без да получат и половината от грижите, от които се нуждаят. Виновни ли са теза нещо? Избрали ли са тази съдба?

За тези, които са ме изтърпели чак до тези редове ще цитирам още един момент от т. нар. предложение:

"Държавата да се ангажира със създаване на действаща програма за заетост на лекуващите се. Освен това те да се ползват със защита на работното си място, подобно на онкоболните или психичноболните".

Дотук я докарахме! Нека има програми за заетост, но останалото е вече нахалство! Нека си представим една ситуация: Галя и Валя работят една и съща работа, като от резултатите зависи размера на техните заплати. Галя идва често в не дотам адекватно състояние, поради което Валя върши и част от нейната работа. Понеже икономиката е в криза (всъщност цялата държава е, и не от вчера), началството решава да съкрати една от двете. Когато нещата се решават без външен натиск обичайното развитие на събитията би било - Галя отива на трудовата борса, Валя получава увеличение на заплатата и се труди за двама, което всъщност си е правила и досега. Ако разтревожените мамчета постигнат своето, нещата ще са леко променени - Валя ще отиде на борсата, защото НЕ Е наркоманка, Галя ще продължи да блуждае в работно време, а някой друг ще поеме нейната работа. Не съм икономист, но тази история ми се струва неприемлива, дори и да пренебрегнем човешкия елемент. Не трябва ли да пазим именно хората, които могат нещо, не са ли те потенциала на всяка държава, надеждата за оцеляване на обрулената ни нация?

За съжаление това не е всичко. Имах неблагоразумието да надникна в коментарите под статията и там попаднах на ето това:

"(22.10.2009 г. | 14:56ч.) Така, първо тея майки да се научат що е то леки наркотици и що е то опиати и стимуланти. След това, могат да претендират за познания по зависимостите. Друго нещо - зависимостта освен недостатъчна осведоменост е и личен избор! Наркоман, на който му харесва този начин на живот и всичките пари на света, и най-експертните комуни и лечения не могат да го спасят. Факт! По-скоро нека раздават наркотици с рецепта от аптеките, така хората ще разберат, че това е болестно състояние, а не забранения екстаз. И още нещо - марихуаната не води до зависимости, а е входна врата към наркотиците, колкото е и тютюна и алкохола. Трябва повече осведоменост на майките, а не като едно време да лобират за пълна забрана на всякакви наркотици и всякакви количества, като опропастиха бъдещето на хиляди млади хора хванати с 1 цигара с марихуана."

Е това е! Обадиха се и самите "зависими"! При това не как да е, а "компетентно". Бързат да поправят, обяснят, разкритикуват... и разбира се, никога, за нищо на света не пропускат да обяснят какво прекрасно нещо е марихуаната. Тези ли хора ще се лекуват? Те по-скоро ще водят семинар на тема "Тревата ме направи нов човек".

Нека не бъда разбрана погрешно. Хубаво е, че живеем в държава, където може да се изказва мнение свободно. И все пак - изказването от по-горе някак ме смущава. Това е мнението на много хора, на цели среди, на поколения може би. Някои от тези хора са вече възрастни, някои от тях може би правят закони, наредби... Бихте ли искали да зависите от някой, който пък е зависим от дрогата? Няма ли да значи това, че всички ни управлява именно дрогата? Е, натам всъщност отиват нещата.

За тези, чието търпение още не се е изчерпало, ще припомня една стара пословица - подадеш му пръст, а то ти отхапе ръката. Ако ще подавате пръсти на наркоман, по - добре те да са облечени в ръкавица; и пак е нужно внимание.