tag:blogger.com,1999:blog-65806828230330867092011-12-07T20:26:47.557+02:00Алисаhttp://www.blogger.com/profile/12867000590197692610noreply@blogger.comBlogger251100tag:blogger.com,1999:blog-6580682823033086709.post-54712030467442131072010-04-08T21:31:00.008+03:002011-06-28T00:33:32.573+03:00

От тази седмица "Страната на Алиса" има нов адрес. С малко работа и (не)малко помощ от приятели благополучно се осъществи планът блога да се базира на друга платформа и поддомейн. Хората, които са ми оказали доверие да ме включат в своите блогролове, могат да променят адреса, когато желаят. Моят собствен блогрол ще е прехвърлен до няколко дни. Моля, ако някой не се види там, да се обади! Ето го

Алисаhttp://www.blogger.com/profile/12867000590197692610noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-6580682823033086709.post-84236643490129420712010-04-06T20:32:00.004+03:002010-04-06T21:41:59.942+03:00

...за да изкара по-дълго!МВР няма вина за проблемите с новите лични документи. Ама разбира се; МВР няма и не може да има вина. Особено за софтуерен проблем. Не за друго, а защото там хора, които разбират от нещо, свързано с тази дума няма. Не стига, че покрай историята с биометричните данни им се наложи да учат нови думи (като "софтуер" например), ами сега и обяснения за тях трябва да дават.

Алисаhttp://www.blogger.com/profile/12867000590197692610noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6580682823033086709.post-65027354982050583242010-03-26T14:56:00.005+02:002010-03-26T15:29:14.451+02:00

Петък - ден на изненадите. На какво ли не може да попадне човек, дори ако единствено се интересува от времето. Исках да узная дали ще е слънчево и ще можем ли с моята петниста беля да повторим приятната програма от миналия уикенд - уви. Както се казва - увисна ми ченето. Забравих дори да си прочета статията, защотото...няма какво да обяснявам всъщност. Гледайте внимателно в картинката. Рекламата,

Алисаhttp://www.blogger.com/profile/12867000590197692610noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-6580682823033086709.post-85831070658729536922010-03-20T15:38:00.003+02:002010-03-27T21:38:51.305+02:00

Официално - днес следобед идва пролетта. Времето е като по поръчка, денят е почивен, поне за голяма част от хората. Време за разходка извън града или за първа бира на открито. Приятно е да си представяме, докато се наслаждаваме на слънчевите лъчи и следобедното кафе (което за нощни птици като мен е всъщност сутрешно).Не зная кой как е изкарал зимата. Не зная кой какво очаква от пролетта. Самата

Алисаhttp://www.blogger.com/profile/12867000590197692610noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-6580682823033086709.post-31006415220785660242010-03-17T14:33:00.002+02:002010-03-21T12:09:02.487+02:00

Ура ура! Дир.бг оживя! Извинявам се за прекаления си ентусиазъм, но наистина се чувствах кофти без него. Зависимост, какво да се прави. Всеки с диагнозата си. Разбира се, има още какво да поправят, но за тая работа си има екип. Действайте, ние сме с вас.

Алисаhttp://www.blogger.com/profile/12867000590197692610noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6580682823033086709.post-41231155541861366802010-03-14T20:52:00.002+02:002010-03-14T20:59:09.824+02:00

Втори ден в мрежата липсва един от любимите ми сайтове, а защо да не кажа - любимия. Сървърите на dir.bg са долу и никой не знае докога ще е така. Като човек, свикнал да преглежда новините първо там, дискомфорт, е най-меката дума, която мога да употребя, за да опиша отношението си към събитието. Макар да съм просто един от многото (ама наистина много), негови потребители, няма да скрия, че ми

Алисаhttp://www.blogger.com/profile/12867000590197692610noreply@blogger.com6tag:blogger.com,1999:blog-6580682823033086709.post-79011641993843169972010-03-08T21:07:00.003+02:002010-03-21T12:12:16.168+02:00

Макар отдавна да не съм отделяла време за блогърските си записки, днешния ден май си заслужава. Не просто, защото се чувствам длъжна да поздравя всички жени в нета, а заради спорния характер на датата, наричана от едни празник, а от други - комунистическа отживелица. Разбира се, зная историята на Осми март, но не бях се задълбочавала особено в нея, докато една публикация не ми даде повод за

Алисаhttp://www.blogger.com/profile/12867000590197692610noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-6580682823033086709.post-29363399014812495422010-01-19T23:16:00.003+02:002010-03-21T12:14:47.568+02:00

Търся Prednisolon F 0,5mg. за един Приятел! Лиценза на лекарството е изтекъл и в момента няма заместител. Продава се в други страни, но не и в България в момента. Моля, който го е използвал и има останали количества да се свърже с мен. Също и който има познати в други страни и може да достави поне 6 опаковки. Моля Ви ! Този текст е копиран от Блога на Док. Ако някой разполага с

Алисаhttp://www.blogger.com/profile/12867000590197692610noreply@blogger.com6tag:blogger.com,1999:blog-6580682823033086709.post-56114595684920865502010-01-17T19:57:00.003+02:002010-01-19T01:16:19.961+02:00

Заглавието е цитат. Преди малко го прочетох като коментар на предната си статия. Тази фраза не е нещо ново, разбира се. Всички са я чували някога, чувала съм я и аз. Казвали са ми я най-различни хора, на всякакви места - продавачките на зеленчук на пазара, спътници във влакове и автобуси, когато сме се заговаряли, след като крадешком са хвърляли поглед към нещата, които чета (ръководство или

Алисаhttp://www.blogger.com/profile/12867000590197692610noreply@blogger.com16tag:blogger.com,1999:blog-6580682823033086709.post-10128262693956110382010-01-08T18:54:00.004+02:002010-03-21T12:17:25.899+02:00

Празниците имат едно неприятно свойство - чакат се дълго, а си отиват бързо. После ни връхлита отново реалността и почти забравяме какво сме си обещавали преди и по време на еуфорията; обикновено забравяме и какво са обещавали другите. Така е по нашите ширини, другаде може и да е различно. Сигурно по причина на кризата, тази година следпразничният период се оказа още по-къс, почти липсващ, тъй

Алисаhttp://www.blogger.com/profile/12867000590197692610noreply@blogger.com17tag:blogger.com,1999:blog-6580682823033086709.post-33276026120333344772009-12-24T14:03:00.000+02:002009-12-24T14:03:52.972+02:00

Желая на всички приятно и безметежно посрещане на идващите празници. Бъдете весели! Бъдете добри! И внимавайте с алкохола - пийте, не се бийте! За мен настъпват дни без интернет, така че - до догодина. :)))

Алисаhttp://www.blogger.com/profile/12867000590197692610noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-6580682823033086709.post-25971909583101155622009-12-22T18:30:00.004+02:002010-03-21T13:56:53.204+02:00

Напук на коледния дух и идващите празници, Мрежата е пълна с вопли. Много хора (навярно не твърде много, но повече, отколкото ми се иска), за пореден път се оплакват от ситуацията в нашата изстрадала България. Не ги виня. Кризата, снеговалежът, промените в някои закони, заедно с предпразничната депресия, която психолозите никога не пропускат, може да се отрази и на по-здрави нерви. А нервите на

Алисаhttp://www.blogger.com/profile/12867000590197692610noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-6580682823033086709.post-48943402521272327862009-12-14T13:10:00.004+02:002010-03-21T12:24:23.205+02:00

Начин втори. Пурети и пури Независимо, че цигарите, които си приготвяме сами са по-евтини и по-качествени от фабричните, малко хора продължават да ги пушат дълго. Причината обикновено е липса на време за приготвянето им, а нерядко и обикновен мързел. Признавам, че вкъщи не избегнахме това (имам предвид мързела) и след неколкоседмичен ентусиазъм се изправихме пред избор - да се върнем към

Алисаhttp://www.blogger.com/profile/12867000590197692610noreply@blogger.com16tag:blogger.com,1999:blog-6580682823033086709.post-79306861304788952252009-12-14T08:23:00.002+02:002010-03-21T12:26:12.825+02:00

Начин първи. Цигари собствено производство От много време се каня да напиша нещичко по този въпрос, още повече, че съм го обещала на frog'n'roll още от септември. Тогава споделих опита си, свързан с отказване на цигарите и начина те да бъдат заменени с нещо по-приятно, по-евтино и (не на последно място) - по-безвредно. Мисля, че сега е подходящо време за продължението на тази тема. Първият сняг,

Алисаhttp://www.blogger.com/profile/12867000590197692610noreply@blogger.com13tag:blogger.com,1999:blog-6580682823033086709.post-37828464641525630772009-12-11T16:53:00.001+02:002010-03-21T12:27:46.935+02:00

Не, не отказвам аз. Един министър е, Николай Младенов - министърът на отбраната. Не знам какво смята той, но явно я бърка със Страната на чудесата. Моля Ви, г-н Младенов, поправете се. Първо - тук чудеса няма, а само една зла котка, която драска и хапе; и второ - независимо от желанията Ви, точно в Страната на Алиса никой не Ви е канил!

Алисаhttp://www.blogger.com/profile/12867000590197692610noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-6580682823033086709.post-553143692728356082009-11-27T17:17:00.004+02:002010-03-21T12:31:13.404+02:00

...или депресия? Предстоящи почивни дни, съчетани с отиваща си есен явно могат да действат и така. Причината всъщност е друга. Една статия в блога на Мория ме накара да се замисля. Винаги съм гледала на интернет като на лесно средство за обмяна на информация; и толкова. За първи път се запитах колко точно от контактите ми с хора се осъществяват в мрежата и колко - офлайн. Оказа се, че основните

Алисаhttp://www.blogger.com/profile/12867000590197692610noreply@blogger.com10tag:blogger.com,1999:blog-6580682823033086709.post-62020773479049379082009-11-24T17:48:00.005+02:002010-03-21T14:01:51.766+02:00

Жени в армията? Това не е новина, естествено. И все пак, въпреки уж приетата вече за нормална длъжност "кадрови войник", явно има още въпросителни около женската част на професията. Не казвам "дамската", защото това не са дами, разбира се. "Кадровачките" едва ли ще ми се обидят. По-скоро другите жени биха се засегнали. Навярно биха развили в кратка или пълна версия темата за правата на жените, за

Алисаhttp://www.blogger.com/profile/12867000590197692610noreply@blogger.com8tag:blogger.com,1999:blog-6580682823033086709.post-66814698664291252332009-11-11T10:02:00.003+02:002010-03-21T14:03:43.524+02:00

...крави такива! Напоследък ми е нещо като хоби да се чудя на неща, които са явна глупост, а хората ги приемат почти като откровение. Насилвам се да си повтарям прозрението на Айнщайн за това, кое било безгранично, освен Вселената, но утешението е нищожно. На фона на истерията около Кризата, Свинския Грип, Повишението на цената на Зелето (или беше златото?) и други подобни нетърпящи отлагане

Алисаhttp://www.blogger.com/profile/12867000590197692610noreply@blogger.com26tag:blogger.com,1999:blog-6580682823033086709.post-61588377763406787862009-11-06T15:12:00.003+02:002009-11-24T21:30:52.181+02:00

Чудни неща се случват по нашите ширини; случват се и все по-чудни стават. Поредното от тях ме намери буквално на крачки от дома ми, по-точно в пощенската кутия. Предполагам, всички се сблъскваме почти всекидневно с хартиения спам и всеки се справя с него, така да се каже, по своему. Самата аз го намирам за донякъде полезен, тъй като изобилието от напечатана хартия, която никой не чете, ми помага

Алисаhttp://www.blogger.com/profile/12867000590197692610noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-6580682823033086709.post-3475502119380320142009-10-30T19:31:00.004+02:002009-11-24T21:30:05.412+02:00

Не оспорвам възпитателната сила на различните видове предания – устни или  писмени, родени от действителни събития или плод на проблясъка на нечий мозък. И все пак – има един специфичен вид фолклор, развит преди години и упорито поддържан от определени хора, чиято функция е уж да утешава и да дава надежда. Може дори някога това да е ставало. Все пак времената на възникването му са изглеждали

Алисаhttp://www.blogger.com/profile/12867000590197692610noreply@blogger.com7tag:blogger.com,1999:blog-6580682823033086709.post-73250072892297837472009-10-25T17:12:00.013+02:002010-03-21T14:12:13.169+02:00

Криза. Безработица. Време за оптимизиране на разходите. Време за подбор на качествен персонал. Ето докъде може да стигне желанието за намиране на правилните хора в една фирма - обявата не е измислена, съвсем сериозна е; публикувана в също така сериозния сайт Jobs.bg. За да не редя празни приказки, прилагам снимка на въпросното нещо: Моля, не обръщайте внимание на странната дума "пекане".

Алисаhttp://www.blogger.com/profile/12867000590197692610noreply@blogger.com15tag:blogger.com,1999:blog-6580682823033086709.post-65753998138178190302009-10-22T21:15:00.014+03:002010-03-21T14:06:14.976+02:00

Признавам, че не съм обществено активен човек и определено предпочитам разходката в парка пред събирането на подписи за поредната кауза. За съжаление, изглежда живеем на място, където не е възможно дори да прочетеш прогнозата за времето без периферното ти зрение да улови поредната простотия. В конкретния случай дразнител се оказа тази статия. Нищо особено на пръв поглед, но точно дребните неща

Алисаhttp://www.blogger.com/profile/12867000590197692610noreply@blogger.com7tag:blogger.com,1999:blog-6580682823033086709.post-52185906437141777812009-09-27T17:32:00.007+03:002010-03-21T14:13:41.951+02:00

Ооо, да. Отказах ги. Не само аз при това, а цялото семейство. От месеци вече никой не пуши...цигари. Това, разбира се, не означава, че сме спрели да пушим. Просто отношението ни към никотина е вече на друго равнище. Разбирам колко далновидно и икономически обосновано е било това решение, едва когато в скучния следобед прочитам това. Спомням си как при предното увеличение на цените продавачката,

Алисаhttp://www.blogger.com/profile/12867000590197692610noreply@blogger.com11tag:blogger.com,1999:blog-6580682823033086709.post-4725720262715196332009-09-22T18:49:00.004+03:002009-11-05T18:25:42.148+02:00

Точно днес май се явява първият ден от този сезон. Официално от утре ще е есен. Разбира се, човек не живее според календара, така че докато за някои краят на лятото още предстои, то за други просто зимата вече чука на вратата. Затова бързат. Днес е септември, скоро ще е октомври, после току-виж завалял сняг. И какво ще правим тогава, ако няма лютеница? Есенните ритуали са в разгара си.

Алисаhttp://www.blogger.com/profile/12867000590197692610noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6580682823033086709.post-77980974753395736992009-09-05T18:09:00.008+03:002009-11-05T18:25:24.611+02:00

...докато жените шофират? Зададох си този въпрос, когато шестата кола, управлявана от нахъсана мадама профуча покрай мен. Чудно колко неща не забелязва човек докато се движи на колела и колко интересен се оказва живота, ако стъпи за малко на краката си. Не бих и помислила за подобно разсъждение ако не ми се налагаше да разхождам кучетата всеки ден именно в градинката до тази оживена улица.

Алисаhttp://www.blogger.com/profile/12867000590197692610noreply@blogger.com2