Помогнете!

Търся Prednisolon F 0,5mg. за един Приятел!


Лиценза на лекарството е изтекъл и в момента няма заместител.


Продава се в други страни, но не и в България в момента.


Моля, който го е използвал и има останали количества да се свърже с мен.


Също и който има познати в други страни и може да достави поне 6 опаковки.


Моля Ви !

Този текст е копиран от Блога на Док. Ако някой разполага с медикамента или има възможност да помогне за доставката му - нека пише на там.
Ако няма тази възможност - нека разпространи молбата. Отнася се за човешки живот!

П.П. Публикацията е от 19 януари. Днес, 22-ри, разбирам, че лекарството е  намерено. Няма да пускам отделна публикация за това. В този послепис искам да благодаря на тези, които се отзоваха - тук, в Страната на Алиса, както и на всички места, където текстът беше публикуван. Отзивчивостта ви показва, че въпреки трудностите, които много от нас изживяват, не сме загубили човешките си качества. А щом сме останали нормални хора, годни да съчувстват и помагат, щом сме дали надежда на един човек - значи надежда има за всички ни.

"Ако сте млади - спасявайте се"

Заглавието е цитат. Преди малко го прочетох като коментар на предната си статия.
Тази фраза не е нещо ново, разбира се. Всички са я чували някога, чувала съм я и аз. Казвали са ми я най-различни хора, на всякакви места - продавачките на зеленчук на пазара, спътници във влакове и автобуси, когато сме се заговаряли, след като крадешком са хвърляли поглед към нещата, които чета (ръководство или нечетливи записки), чувала съм я дори от близките си, макар и в по-различана форма (просто те знаят възрастта ми:))). Това е зловещият лайтмотив на живота в България - "спасявайте се". Но с уговорка - само ако сте млади. Свикнала съм с него, очаквам го при разговор, едно само не очаквах - да го прочета на това място. Простете ми, вие всички, които четете, простете илюзиите ми, заблудата да смятам хората, с които общувам тук за по-различни, за хора, които имат ако не пълна възможност, то поне желание да променят живота. Нищо, същият този живот дава всекиму своите уроци и днес е моят ред.
Понеже си падам малко дървен философ, ще си позволя да поразсъждавам. Спасявайте се. В разговорният език това значи нещо като - изчезвай, да те няма, оправяй се (сам). Това е грозният вариант. Другият е изпълнен с внимание и почти майчинска загриженост и точно такъв е май контекста в нашия случай. Да се махаме. Да бягаме. Да идем някъде, където и да е, но по-далеч от тук. При едно условие - ако сме млади.
Младостта, разбира се, е субективно нещо. Ако сравним мненията на човека от село, махленката от крайния квартал и официалното становище на СЗО, ще получим три различни резултата; но това е съвдем, ама съвсем друга тема. Друг е въпросът, който ме тревожи. Хайде, да допуснем за миг, че само хората под определена възраст имат право да искат промяна и да търсят по-добър живот. Изтръпвам дори, когато пиша тези думи, защото съм на точно противоположно мнение, но все пак - допускаме. Приемаме, че тези под същата определена възраст имат повече време и повече шансове. Нормално е да имат и знания по въпроси, слабо известни на предишните поколения, умения, които са само техни - това е супер, нали? Тогава защо, по дяволите, да не ги прилагат тук? Защо всичко живо припява в един глас "Бягайте, спасявайте се". Доста послушаха посланието на този рефрен и се изнесоха. Сега ни гледат подигравателно и ни обясняват, че те са европейци, а ние - сган, затънала в собствените си л...а. Ако някой не е съгласен - предлагам му да влезе в първия новинарски портал, за който се сети и да прочете коментарите под две-три новини. И да - нормално е да гледат така на нас. Така са научени; нищо, че тези, които са им внушили тези идеи са още тук и те им пращат пари; нищо, че "европейския" начин на живот понякога се изразява в лазене сред ягодите денем и спане в претъпкани бунгала нощем, след чакане на опашка за душа и надежда да се освободи компютър. Те се спасяват; това е важното, то ги прави щастливи и кара баби и лели да се подуват от гордост, минавайки край съседите, чийто син е прост български висшист и работи в някакво просташка фирма; в България, представяте ли си!
Сляпата вяра, че "тук" е гадно, а "там" - винаги окей, датира отдавна. Поне от времето на соца със сигурност. Тогава "тук" се представяше като живот с Трабант и квартира от Жилфонд, живот, безличен като дружинна ръководителка и скучен като профсъюзно мероприятие, "там"...колкото хора, толкова блянове за загадъчния свят без ленински съботници и партийни поръчения. Струва ми се, че има хора, за които те още са живи.
Не искам да засегна никого с този пост. Говоря за една тенденция, а не за конкретни хора. Може би някои от тях дори не осъзнават какво точно препоръчват, не разбират, че с подобни думи режат клона, на който са седнали, плюят в кладенеца, от който пият и прочие народни мъдрости. Ще има ли някога край на мита за "тук" и "оттатък"; или винаги, поне докато ни има, той ще се повтаря от поколение на поколение, като приспивна песен, като мото на живота ни, непоклатимо и независещо от нищо външно, докато напълно забравим кои сме?
За какво е всичко, което пишем в Мрежата? За какво са усилията и мислите, идеите и тревогите на всички ни? За какво са споровете кой как да изразява съгласие и несъгласие - с протест, с политика, с минаване между капките...Не е ли все едно, щом тези, на които трябва да разчитаме, хората, живели по-дълго от нас, нашите близки дори, сриват всички тези търсения до едно общо ниво, изходът от което е - спасявайте се!
Е, аз няма. Тъпа и упорита съм. Останах. Ще остана и занапред. Ако се окаже, че има още няколко такива заблудени патриоти, току-виж се случило нещо добро. Някога. Някак. Тук.

С деца - накъде???

Празниците имат едно неприятно свойство - чакат се дълго, а си отиват бързо. После ни връхлита отново реалността и почти забравяме какво сме си обещавали преди и по време на еуфорията; обикновено забравяме и какво са обещавали другите. Така е по нашите ширини, другаде може и да е различно. Сигурно по причина на кризата, тази година следпразничният период се оказа още по-къс, почти липсващ, тъй че за всички ни връщането към обичайния ритъм на живот, състоящ се от балансиране между лоши и по-лоши новини, започна още преди Йордановден. Лично аз направих всичко възможно да не се поддам на провокациите и да запазя новогодишното си обнадеждено състояние колкото може по-дълго. Само до днес, уви.Имам правило в живота си - "не се бъркай в това, което не разбираш". Иначе казано - не пиши за това, което не знаеш от личен опит. Понеже е още почти Нова година и правилата на всекидневието още (почти) не важат, ще направя изключение. Не, няма да пиша на детски теми. Просто искам да обърна внимание върху някои факти. На фона на състезанието "Кой е по- ,по-, най-", протичащо между полицията и организираната престъпност, повечето други проблеми остават донякъде пренебрегнати. Но те съществуват. За съжаление, както обикновено, пренебрегнатите са именно тези, които нищо не могат да направят, за да привлекат внимание върху себе си. Под нищо се разбира - не могат да затрелят мошеник насред центъра, не могат за да обърнат цял Пловдив наопаки, преструвайки се, че не търсят мафиоти и няма как  да осъществят шумни показни арести, изисквайки после аплодисменти от цялото общество. Говоря за обикновени, нормални хора - децата и техните родители.
Две новини запомних от целия поток информация, който петъчният ден предоставя - ето едната от тях. Педофил някакъв подмамвал девойчета в нета. Моля - прочетете внимателно, става дума за действия в Мрежата. Не защитавам никого, но няма как да не си задам няколко въпроса. 
Кой е законът, според който "виртуалните" действия се приравняват с "реалните"? Живо ме интересува, защото ако някога стана свидетел на виртуално изнасилване и не съобщя за него може да ме съдят за укриване на улики. Трябва ли да разбирам, че ако някой по някакъв начин се добере до скайп, мейл или друг начин за контакт с мен и започне да ми пише мръсотии, мога да го съдя? Или ако приятелката ми, която умира да се прави на 13-годишна в нета, забърше някой батко пак там, може после да го съди, респ. изнудва по обвинение в педофилия? Да, изглежда целият ни живот в Мрежата вече се води за истински, така че Онзи закон, срещу който сме всички може и да е съвсем на място, знам ли. Ще питам адвоката си по тия въпроси, обещавам да пиша какво ми е отговорил.
Как, в крайна сметка, едно момиче на 12 или 14 години, е могло да създаде подобни отношения?
Помните ли романа "Опасни връзки"? Сетих се първо за него. Изглежда някои неща не се променят, каквито и времена да настъпят. Нямам предвид смешката, наречена "сложни психологични схеми на принуда", а простия факт, че родителите са оставили малките пачи да се веят из нета, както им харесва. В продължение на месеци те са общували с някой, който се е представял за добра лелка. Е, питам, родителите знаеха ли за това? Поинтересуваха ли се с кого, мама му стара, си говори постоянно дъщеря им? Аз допускам, че изобщо не са знаели; и го допускам за тяхно оправдание. Защото може и на някои малката фръцла да е казала, а те да са останали доволни, че някоя добра душа е поела техните ангажименти и бди над виртуалната девственост на чедото им. Иначе казано - направили са това, което ние, българите, правим най-добре - избягали са от отговорност. И продължават да бягат. Сега престъпникът е заловен, родителите са шокирани, искат възмездие, малките кифли са чисти като небесна роса - бедните създания със слаба психика! Една по-сложна психологична схема и вече са голи! Досещам се каква кариера ги чака в реалния свят...но хайде - да не ставам вулгарна.
Виновни ли са родителите? Това е риторичен въпрос. Те няма да бъдат преследвани от закона. Не че не са нарушили поне една точка от Закона за защита на детето...просто няма нищо ефектно в обвинения срещу родители. Няма да има нахлуване на маскирани ченгета, тръшкане по очи, ритници в бъбреците...друго си е да нахлузиш сейкото на рецидивист. По - така изглежда в новините.
Относно втората новина - да, тя пак е свързана с децата. Отново моля - прочетете внимателно. За мен остана загадка какво точно визира изразът "непривилегировани социални групи". Имам смътна идея, но просто не ми се иска да повярвам. Поправете ме, ако ви се стори погрешно, но изглежда тук пак става дума за цигани. Разбира се, всички ние, нормални, работещи, плащащи данъци хора, знаем, че именно циганите са социалната група с най-много привилегии у нас. Знаем също, че всички правителства се заиграват с правата им и са приели официално да ги наричат "непривилегировани". Естествено, политиката често е игра не само на нерви, а и на думи. В този случай, обаче ми се струва, че откровено, в очите ни, ни казват, че сме пълни идиоти. Не знам как вие разбрахте новината, но за мен тя звучи така - "Ще даваме мляко и закуска само на циганчетата, защото те заради тях идват на училище"
Е??? Какво ли си мислят сега "привилегированите" родители на деца от български, арменски, влашки, турски и друг (нецигански) произход? Представете си, те пращат децата си на училище, за да учат. Явно за някои хора това е равносилно на декларация, че желаят децата им да стоят гладни. Ако не - какво изобщо означава тази глупост?
В заключение искам да уточня нещо. Аз нямам деца. Не защото не искам, не защото не мога. Страх ме е. Притеснявам се от света, в който ще хвърля едно невинно и напълно беззащитно създание. Страх ме е, че когато ние - аз и моят съпруг -нормална, нециганска двойка - станем родители, няма да имаме достатъчно сили и власт, за да го защитим от помията, в която се дави животът в България.

Честито Рождество Христово!

Желая на всички приятно и безметежно посрещане на идващите празници.
Бъдете весели!
Бъдете добри!
И внимавайте с алкохола - пийте, не се бийте!

За мен настъпват дни без интернет, така че - до догодина. :)))

Безнадеждно ли е?

Напук на коледния дух и идващите празници, Мрежата е пълна с вопли. Много хора (навярно не твърде много, но повече, отколкото ми се иска), за пореден път се оплакват от ситуацията в нашата изстрадала България. Не ги виня. Кризата, снеговалежът, промените в някои закони, заедно с предпразничната депресия, която психолозите никога не пропускат, може да се отрази и на по-здрави нерви. А нервите на нас, тези, които са тук, тези, които отнасяме всеки ден част от негативите на битието, не могат винаги да служат за пример. Накратко - на много хора им писна; чисто и просто им омръзна да се въртят като хамстер в колело.

Аз също съм от тези хора. И на мен се вие свят от въртележката, в която е уплетен животът ни по тези ширини. Признавам - мислех, че няма надежда. Именно промяната в това мое мнение, е поводът да пиша днес.

Както повечето хора, и аз винаги съм стояла далеч от политиката. Домашното възпитание и впоследствие жизнения опит, ме съветваха да не се пъхам там, откъдето, мислех си, не можеш да излезеш с чисти ръце. И си е така - няма как нещата у  нас да се правят от хора, нацапани до лактите, а после резултата от дейността им да е чист и красив живот, нали?

Това, което ми дава надежда е един неформален клуб; едно място, където се събират свободните хора - такива като Блага, Руми, Владимир Иванов (krizt) и още други. Всеки от нас е различен човек със собствени възгледи и интереси; нещото, което искаме е да нямаме вече функцията на безлична гласуваща по навик тълпа, а да участваме наистина във вземането на решения, които ни засягат. Разбира се, това може да стане само по един начин - ако имаме политическо представителство. Това е всъщност Клубът - място, откъдето ще тръгне нова политическа партия. Тя не предлага рая на земята, а няколко съвсем простички и възможни неща:

-представителство

- избор на представител

- възможност за постоянна комуникация с представителя и контрол върху действията му. 

Признавам, аз от политика нищо не разбирам; разбирам от друго - знам интересите си. Затова мисля, че начинание, което ще доведе до там, да се иска моето мнение и това именно мнение после да се поддържа от представител във властта (избран с моя глас) - да, според мен  има бъдеще. Затова аз също се присъединих към Клуба. Отдавна всички мислим и повтаряме, че е време да вземем нещата в свои ръце. Сега имаме тази възможност. Аз ще я използвам, за вас не знам.

Ако искате - синият банер вдясно; действайте. Не боли.

5 лева за кутия цигари? Има и друг начин (продължение)

Начин втори. Пурети и пури

Независимо, че цигарите, които си приготвяме сами са по-евтини и по-качествени от фабричните, малко хора продължават да ги пушат дълго. Причината обикновено е липса на време за приготвянето им, а нерядко и обикновен мързел. Признавам, че вкъщи не избегнахме това (имам предвид мързела) и след неколкоседмичен ентусиазъм се изправихме пред избор - да се върнем към пакетираните л....а или да потърсим нещо друго. Потърсихме - и намерихме. Моята половинка се ориентира към лулите, за което и до днес му завиждам благородно. За съжаление в това занимание се губи още повече време и е нужно твърде голямо търпение, неща, които мъжете явно притежават, но които са недостижими за нас, "нежните, слаби жени", които вечно се опитваме да изцедим двадесет и пети час от денонощието. Така се получи накрая - аз пропуших пурети и пури. Старая се да спестя досадните подробности от началото, когато пробвах на сляпо кое ми харесва и кое - не; ще кажа нещата в резюме, с надеждата този, комуто е нужно да се възползва от моя опит.

Най-първо от всичко - Кубинските пури не са на-добрите. Изненада, даааа. След като в безброй книги е описано как героят пуши "Хаванска пура", след като сме отраснали с мисълта, че на Острова на свободата се правят най-качествените изделия от този тип, откритието, че има и други в този бранш, които не отстъпват, за мен бе равносилно на малък шок. Искам да споделя едно - първо и основно правило: най-доброто не е това, което всички хвалят, а което ти харесва най-много. Така открих тютюна от остров Суматра. Една белгийска фирма, за пурети и пури, произвежда изделия с марката Feelings; пуретки с големина като на цигара, имат и филтър (важна подробност за начинаещите). Предлагат се в удобна плоска и тънка метална кутия, която може да се носи във всеки размер дамска чанта, а дори и в чантата на лаптопа, без да заема място. Но всичко дотук е маловажно в сравнение с аромата...що се отнася до мен "Mango Feelings " надминаха очакванията ми и ме привързаха завинаги към суматрианския тютюн. Трудно е да се опише впечатлението, затова ще спра дотук и ще оставя на този, който се престраши да опита, да прецени сам може ли всъщност подобно нещо да бъде описано. Макар да не съм съвсем скарана с речта, първата вечер отзивите ми се състояха предимно от нечленоразделни възклицания. Да не пропусна да отбележа, че Feelings се предлагат и с аромат ванилия - никак, ама никак нелош. Не се лъжете обаче - опаковката от 10 броя не се равнява ва 10 цигари и този, който би опитал да приключи с тях в рамките на една вечер рискува да посрещне утрото в болница. Дори една малка пуретка е по-силна от една цигара, следвайте инстинкта си и внимавайте много. Предупреждавам - същата фирма, която произвежда тези продукти със (според мен) върхово качество, прави и едни неща с име " "Selection", опаковани по същия начин, но сурогат в сравнение с горната прелест. Нещата, наречени Шоколад или Какао (не помня точно) бяха пълно разочарование. На миризма го докарват горе-долу, но със запалването идва познат вкус, а именно - на култовото лекарство против "гърлобол", наречено Фарингосепт. Отвратително, според мен; ако някой  реши, нека рискува.

Това беше началото. Малко след тези опити ми бяха препоръчани пуретите от марката "Ромео и Жулиета". Романтично звучи, кутийката и тя - интересна, с красива картинка; и все пак...признавам, удариха ме в петите. Нищо и никакви "пирончета", а ми се зави свят, както когато се учех да пуша. Извод - препоръчвам ги на големите пушачи и на тези, които са истински зависими от никотин. Добре ферментирали са, но трябва да отбележа - те са кубински. Кубинският тютюн като цяло има характерен "землист" аромат; това му се води качество, макар да ми е трудно да приема, че за някого може да е приятно да чувства в устата си мирис на хумус; не обичам да съм чак толкова близо до природата. Това е, разбира се, мое мнение и аз не обвързвам никого с него. Ако ви харесва, има една добра новина - не всички кубински изделия са ужасно скъпи. В ниският ценови сегмент мога да посоча марката "гуантанамера" - има ги в различни размери и, за съжаление, с различно качество. Изглежда, че се правят от суровина, предназначена за висококачествени пури, която по някаква причина е отпаднала оттам. Това значи да очаквате, че всяка кутия може да е с различен вкус, дори в една кутия може да попаднете на пури с различна степен на ферментация на тютюна. Цената, обаче, е примамлива и си струва да се поеме риска. Добро решение за всекидневна употреба. Все пак, докато сме на тема кубински тютюн, няма как да пропусна марката Кортес, производство на същата белгийска компания. Според вида си, те могат да бъдат направени от кубински или от доминикански тютюн. Продуктите в синя опаковка са кубински, а който се интересува, може да пробва и другите (бялата кутия) и въобще да не слуша ако някой му обяснява, че доминиканският тютюн не става - не е така изобщо.  Разбира се, съществуват и масови марки - например немските "Moods ", които могат да се намерят в почти всички специализирани магазини и дори в някои супермаркети, което само по себе си, говори зле за тях. Стават за начало, но са доста слабички.

В крайна сметка, каквото и да изберете, има нещо, което е решаващо за всички продукти - правилното съхранение. Тютюнът и пурите се съхраняват при определена влажност в съоръжение, наречено "хумидор"; там те се предпазват от изсъхване. Едно от неприятните неща, на които може да попаднете е суха пура. Ще я познаете по това, че обвивният лист се цепи лесно или е вече нацепен, а ароматът е много далеч от очакванията ви. Случи ли се такова нещо - не бързайте да изхвърляте. Сложете пострадалата пура или цялата кутия в затворен съд, на чието дъно сте поставили слой навлажнена марля. Оставете за няколко дни, листата ще поемат влага и ще възстановят аромата си, а самата пура ще стане жилава на пипане. Все пак, за да се предпазите от подобни изненади, купувайте винаги от места, където нещата се съхраняват при нужната влажност (дори да има хумидор, винаги гледайте колко показва стрелката на влагомера), има небрежни продавачи, които не се грижат и вследствие в хумидора им влажността е по-ниска от тази навън. Оптимумът е между 60 и 70. Имайте предвид също, че влажната пура гори трудно и гасне лесно. В това няма нищо лошо, напротив. Колкото по - влажна е, колкото по-трудно се пали, толкова "по-студено" е и самото горене. Иначе казано, температурата на огънчето е доста по-ниска от тази на цигара и дори на пура, която е изсъхнала. Може да звучи странно, но това е много важно. За да усетите най-доброто от тютюна е нужно да пушите "студено". Високата температура е убиец на вкуса. Затова - висока влажност, бавно палене, нежно всмукване...и сте готови. Никакво дърпане в стил "огнен дракон"  не се препоръчва.

Не се сещам друго. Има много неща, които трябва да се знаят, но не се учи всичко наведнъж. Всъщност има едно важно нещо - акцизът на пурите, пуретите и тютюнът за лула НЯМА да се повишава; за разлика от този на цигарите, който ще продължава да расте. Рядко се случва приятните неща да излизат по-евтино и изглежда, че сме свидетели на такъв именно феномен. Предлагам да се възползваме.

Разбира се, има хора, които ще кажат, че правилно е да не се вдигат акцизите въобще, а не да търсим начин да избегнем оскъпяването, до което водят. Да, принципно сте прави, но за мен въпроса вече не стои така. В началото наистина пробвах, защото исках да спестя пари, но сега, когато знам нещата, които знам, цигари не бих пушила - дори и без никакъв акциз, дори и без никакви пари да ми ги дават.

П.П. Ако някой иска да сподели свой опит, свързан с темата или има някакъв въпрос - използвайте формата за коментари, ще помогна според възможностите си.

5 лева за кутия цигари? Има и друг начин

Начин първи. Цигари собствено производство

От много време се каня да напиша нещичко по този въпрос, още повече, че съм го обещала на frog'n'roll още от септември. Тогава споделих опита си, свързан с отказване на цигарите и начина те да бъдат заменени с нещо по-приятно, по-евтино и (не на последно място) - по-безвредно. Мисля, че сега е подходящо време за продължението на тази тема. Първият сняг, предчувствията и въпросите, свързани с идващата година често ни карат именно сега да правим неща, които иначе бихме сметнали за странни или несъвместими със живота, на който сме свикнали. Казано по-просто: очакването на празниците ни кара да искаме да се поглезим. Кой момент би бил по-подходящ за пробване на нещо ново, което сетивата ни не познават още? Моля, не ме разбирайте погрешно - нямам предвид суинг със съседската двойка.  Всъщност говоря за опитване на различни видове тютюн.
Напоследък доста хора се ориентираха към "свиване" на цигари вкъщи. Признавам, аз също съм преминала през този етап. У дома още се намира машинката, която вършеше тази работа. За тези, които не са запознати с процеса ще обясня подробно.
Има два начина да си направите цигари вкъщи. Единият е именно т.нар. свиване. За него е нужна специална машинка и нарязана хартия. Става бавничко, цигарите са без филтър, но пък има известна романтика, предполагам да правим нещата почти така, както са ги правили дядовците ни. Все пак, за заети хора е подходящ другия начин. Необходими са готови "туби", които ще се пълнят. Хубавото е, че са и с филтър. С подходящият уред пълненето става наистина за секунди, така че човек може да се приготви за следващия ден още на предната вечер, докато почива или гледа телевизия. Все пак, който и начин да предпочетете, най-важната част на изделието е самият тютюн. За да го изберете, разбира се, е необходимо да имате представа от тютюните, които се предлагат, защото далеч не всеки ще отговаря на вашите вкусове. Помня как в началото, докато още проучвахме нещата, се озовахме вкъщи с нещо, наречено "цваре" - специален тютюн, с характерен аромат (според мен ужасен) и цвят на добре изгорели стърготини; съвсем черен. После се оказа, че доста мъже го харесват, на дамите обаче, аз не бих посмяла да го препоръчам. Има доста други възможности. Ако някой желае да си припомни какъв беше вкусът на истинска, "маркова" цигара, може да пробва Пуебло. Това е чисто и просто див тютюн; не се отглежда, расте си сам и както намери за добре, без обработка с фунгициди и не-знам-какви-още "-циди". Такъв си е, какъвто е бил още преди да открият Америка. Превъзходен вкус на Вирджиния, но трябва да се внимава - лесно "влиза" и човек не усеща кога е прекалил. Всъщност Пуеблото е един от редките случаи, когато се продава продукт само от един сорт. Повечето тютюни са смеси, приготвени от различни сортове, така че да се получи определен аромат. Някои са допълнително ароматизирани; лично на мен не последните не ми допадат, защото в миризмата се усеща нещо химическо, затова препоръчвам тези, чийто аромат е резултат от смесването на майсторите. Важно е да се различават двете неща.
Разбира се, досещате се, че тези смеси се наричат "blend " или "mixture ", също както при видовете чай. често срещани са ароматите на ванилия и череша (cherry ), има също и натурални смеси, някои, от които ухаят на ядки и сухи плодове.
Не е без значение и това, дали тютюнът е ферментирал. Лично аз предпочитам ферментирали тютюни - главно заради аромата, но и по още една причина - по-вероятно е те да са отгледани без обработка с химикали.
Колкото и качествен тютюн да си намерите, ще останете разочаровани ако той не е съхраняван по правилния начин. Ако видите, например, пакет, изложен на витрина, огряна от жарко лятно слънце - не го вземайте, дори да е любимата ви марка и да сте обиколили за нея града; листата на това  растение обичат слънцето само, докато са още на стъблото. Ако паучът не е добре затворен, от само себе си се разбира, че не можем да рискуваме с това, което е вътре.