петък, 27 ноември 2009 г.

Петъчна импресия


...или депресия? Предстоящи почивни дни, съчетани с отиваща си есен явно могат да действат и така.
Причината всъщност е друга. Една статия в блога на Мория ме накара да се замисля. Винаги съм гледала на интернет като на лесно средство за обмяна на информация; и толкова. За първи път се запитах колко точно от контактите ми с хора се осъществяват в мрежата и колко - офлайн. Оказа се, че основните ми връзки са във виртуалния свят; при това аз дори не използвам туитър, фейсбук и подобните им бози, не споделям всяка стъпка из кухнята, всяка пъпка на лицето и бримка на чорапа, както нямам и виртуална ферма. Страшничко е дори да си представим - колко от живота ни преминава в Мрежата, колко емоции и енергия посвещаваме на нея, смеейки се, ядосвайки се и съчувствайки на хора, които никога няма да видим. Дори не е сигурно, че тези хора съществуват. Част от тях поне със сигурност са измислица, аватар на някой, открил в нета възможност за един приказен двойствен живот. Питам се, как точно активно присъстващите в социалните мрежи хора, успяват да живеят наистина. Или не успяват? По собствена воля ли го правят? Или дори не осъзнават, че матрицата ги държи, че живеят с нея, в нея, смятайки именно този живот за истински. Колко ли точно хора, стават сутрин, отиват на работа, вършат нещо, получават заплата, и правят всичко това като насън, защото най-голямото им желание е да приключат със задълженията и да се върнат в света, където са значими, там, където потребителския панел им дава възможност да бъдат каквито искат - блондинка с големи...очи, преуспяващ мениджър, манекен с тяло на старогръцки бог и снимка, старателно подбрана от Мрежата. Тя дава всичко, изпълнява желания, запълва живота със случки и възможности, при това само срещу трийсетина лева на месец!
С една уговорка само. Този живот е измислен. Не съществува по друг начин, освен като код, който машината изпълнява и докато редува единици и нули ние се чувстваме истински, владетели на живота си, господари на света. Поне до следващата сутрин, когато ни буди часовника; поне до следващия път, в който ни нахока шефа.
Трудно е да не се поддадеш, дори когато знаеш какво правиш, невъзможно е за човек, който вижда в Мрежата бягство от самотата. И от свободата също, от отговорността на свободата. Там няма значение какво казваш, какво правиш; ако модератора не те банне - всичко е наред. Не носиш отговорност за неща, записани с нули и единици на харда; там няма усмивки, няма сълзи. Само емотикони. Така е лесно да се живее по тези правила, така е ясно и просто; без трудни въпроси, без нерешими дилеми.
Цялата тази идилия рухва само в един случай - когато няма връзка. Един срив по трасето влече след себе си тревоги, хапчета, семейни скандали; озовал се изведнъж и насила в реалния свят човек се чувства зле, неподготвен е. Впрочем тази съдба вече не заплашва никого - уай фи има почти навсякъде. Няма вече пречки за безметежно пребиваване в избраната Реалност...
Уви, трябва да ме извините. Моите виртуални приятели са вече на линия. Пишат ми на лични. Питат какво става с мен. Нищо. Тук съм. Добре съм.
Влизам...

10 коментара:

  1. За социалните мрежи, мога да кажа от лични наблюдения.Става въпрос за необратимо пристрастяване. Може би някакъв стремеж, да се докаже значимост, но основното е както и го казваш - самотата. Мрежите от приятели създават измамно чувство.Само,че човек може да е сам и сред хиляди хора.

    ОтговорИзтриване
  2. Как така "необратимо пристрастяване"? Ти съвсем ме притесни...

    ОтговорИзтриване
  3. На мен са ми скучни, нахални и тъпи, да ме прощават пристрастените. :Р

    ОтговорИзтриване
  4. Притеснително си е. Познавам хора, които от години твърдят,че мразят тези мрежи, а са по 18 часа в тях всеки ден. Познай какво става,когато им спре нета:))).

    ОтговорИзтриване
  5. "...бягство от самотата. И от свободата също, от отговорността на свободата" - браво Алиса. Това е в 10-та. Според мен е най-големият проблем на виртуалното пространство е именно прекрачването на границата на свободата и преминаването в безотговорност. По този начин много хора спекулират и се възползват от своята анонимност. За това в нета се появяват всякакви извращения (няма да ги споменавам всеки знае за какво става дума).

    ОтговорИзтриване
  6. Нет-ът е пълен с отклонения, крайности и обсесии, защото виртуалното пространство е на практика безгранично. Нямаш материални параметри и рамки в интернет, това е.

    ОтговорИзтриване
  7. Може за "отклоненията" нетът да се явява нещо като терапия, лошото е, че доста уж нормални са си причинили разни състояния чрез него. Или пък са си имали проблеми, а виртуалната реалност ги е отключила?

    ОтговорИзтриване
  8. Здравей,преди всичко, прекрасен постинг, поздрави, що се отнася до темата, моето мнение е, че каквото и да говорим за нета, все пак има много положителни неща в него, а и по-добре да си висим тук, отколкото да смъркаме кока от скука...:), а и шанса да намерим единомишлеци е много по-голям. Предлагам да обръщаме внимание на положителните емоции, които получаваме тук, а останалото...все пак няма идеални неща :)))

    ОтговорИзтриване
  9. Здравей, Валентин, благодаря за оценката.
    Разбира се, че нета е всъщност добро нещо и пълна необходимост за нашето време и все пак...зависимостите имат много лица и смъркането на кока е само едно от тях. От друга страна, докато има хора, които обръщат внимание основно на положителните емоции, трябва да има и такива като мен - които виждат обратната страна и я показват на ентусиастите. Идеални неща наистина няма, но пък критиката , заедно с нещата, които не са съвсем наред, са били винаги двигател на еволюцията, не мислиш ли?:)

    ОтговорИзтриване
  10. Да, наистина, критиката е полезна понякога, ако можем да я понесем :)

    ОтговорИзтриване