Безнадеждно ли е?

Напук на коледния дух и идващите празници, Мрежата е пълна с вопли. Много хора (навярно не твърде много, но повече, отколкото ми се иска), за пореден път се оплакват от ситуацията в нашата изстрадала България. Не ги виня. Кризата, снеговалежът, промените в някои закони, заедно с предпразничната депресия, която психолозите никога не пропускат, може да се отрази и на по-здрави нерви. А нервите на нас, тези, които са тук, тези, които отнасяме всеки ден част от негативите на битието, не могат винаги да служат за пример. Накратко - на много хора им писна; чисто и просто им омръзна да се въртят като хамстер в колело.

Аз също съм от тези хора. И на мен се вие свят от въртележката, в която е уплетен животът ни по тези ширини. Признавам - мислех, че няма надежда. Именно промяната в това мое мнение, е поводът да пиша днес.

Както повечето хора, и аз винаги съм стояла далеч от политиката. Домашното възпитание и впоследствие жизнения опит, ме съветваха да не се пъхам там, откъдето, мислех си, не можеш да излезеш с чисти ръце. И си е така - няма как нещата у  нас да се правят от хора, нацапани до лактите, а после резултата от дейността им да е чист и красив живот, нали?

Това, което ми дава надежда е един неформален клуб; едно място, където се събират свободните хора - такива като Блага, Руми, Владимир Иванов (krizt) и още други. Всеки от нас е различен човек със собствени възгледи и интереси; нещото, което искаме е да нямаме вече функцията на безлична гласуваща по навик тълпа, а да участваме наистина във вземането на решения, които ни засягат. Разбира се, това може да стане само по един начин - ако имаме политическо представителство. Това е всъщност Клубът - място, откъдето ще тръгне нова политическа партия. Тя не предлага рая на земята, а няколко съвсем простички и възможни неща:

-представителство

- избор на представител

- възможност за постоянна комуникация с представителя и контрол върху действията му. 

Признавам, аз от политика нищо не разбирам; разбирам от друго - знам интересите си. Затова мисля, че начинание, което ще доведе до там, да се иска моето мнение и това именно мнение после да се поддържа от представител във властта (избран с моя глас) - да, според мен  има бъдеще. Затова аз също се присъединих към Клуба. Отдавна всички мислим и повтаряме, че е време да вземем нещата в свои ръце. Сега имаме тази възможност. Аз ще я използвам, за вас не знам.

Ако искате - синият банер вдясно; действайте. Не боли.