Празниците имат едно неприятно свойство - чакат се дълго, а си отиват бързо. После ни връхлита отново реалността и почти забравяме какво сме си обещавали преди и по време на еуфорията; обикновено забравяме и какво са обещавали другите. Така е по нашите ширини, другаде може и да е различно. Сигурно по причина на кризата, тази година следпразничният период се оказа още по-къс, почти липсващ, тъй че за всички ни връщането към обичайния ритъм на живот, състоящ се от балансиране между лоши и по-лоши новини, започна още преди Йордановден. Лично аз направих всичко възможно да не се поддам на провокациите и да запазя новогодишното си обнадеждено състояние колкото може по-дълго. Само до днес, уви.Имам правило в живота си - "не се бъркай в това, което не разбираш". Иначе казано - не пиши за това, което не знаеш от личен опит. Понеже е още почти Нова година и правилата на всекидневието още (почти) не важат, ще направя изключение. Не, няма да пиша на детски теми. Просто искам да обърна внимание върху някои факти. На фона на състезанието "Кой е по- ,по-, най-", протичащо между полицията и организираната престъпност, повечето други проблеми остават донякъде пренебрегнати. Но те съществуват. За съжаление, както обикновено, пренебрегнатите са именно тези, които нищо не могат да направят, за да привлекат внимание върху себе си. Под нищо се разбира - не могат да затрелят мошеник насред центъра, не могат за да обърнат цял Пловдив наопаки, преструвайки се, че не търсят мафиоти и няма как да осъществят шумни показни арести, изисквайки после аплодисменти от цялото общество. Говоря за обикновени, нормални хора - децата и техните родители.
Две новини запомних от целия поток информация, който петъчният ден предоставя - ето
едната от тях. Педофил някакъв подмамвал девойчета в нета. Моля - прочетете внимателно, става дума за действия в Мрежата. Не защитавам никого, но няма как да не си задам няколко въпроса.
Кой е законът, според който "виртуалните" действия се приравняват с "реалните"? Живо ме интересува, защото ако някога стана свидетел на виртуално изнасилване и не съобщя за него може да ме съдят за укриване на улики. Трябва ли да разбирам, че ако някой по някакъв начин се добере до скайп, мейл или друг начин за контакт с мен и започне да ми пише мръсотии, мога да го съдя? Или ако приятелката ми, която умира да се прави на 13-годишна в нета, забърше някой батко пак там, може после да го съди, респ. изнудва по обвинение в педофилия? Да, изглежда целият ни живот в Мрежата вече се води за истински, така че Онзи закон, срещу който сме всички може и да е съвсем на място, знам ли. Ще питам адвоката си по тия въпроси, обещавам да пиша какво ми е отговорил.
Как, в крайна сметка, едно момиче на 12 или 14 години, е могло да създаде подобни отношения?
Помните ли романа "Опасни връзки"? Сетих се първо за него. Изглежда някои неща не се променят, каквито и времена да настъпят. Нямам предвид смешката, наречена "сложни психологични схеми на принуда", а простия факт, че родителите са оставили малките пачи да се веят из нета, както им харесва. В продължение на месеци те са общували с някой, който се е представял за добра лелка. Е, питам, родителите знаеха ли за това? Поинтересуваха ли се с кого, мама му стара, си говори постоянно дъщеря им? Аз допускам, че изобщо не са знаели; и го допускам за тяхно оправдание. Защото може и на някои малката фръцла да е казала, а те да са останали доволни, че някоя добра душа е поела техните ангажименти и бди над виртуалната девственост на чедото им. Иначе казано - направили са това, което ние, българите, правим най-добре - избягали са от отговорност. И продължават да бягат. Сега престъпникът е заловен, родителите са шокирани, искат възмездие, малките кифли са чисти като небесна роса - бедните създания със слаба психика! Една по-сложна психологична схема и вече са голи! Досещам се каква кариера ги чака в реалния свят...но хайде - да не ставам вулгарна.
Виновни ли са родителите? Това е риторичен въпрос. Те няма да бъдат преследвани от закона. Не че не са нарушили поне една точка от Закона за защита на детето...просто няма нищо ефектно в обвинения срещу родители. Няма да има нахлуване на маскирани ченгета, тръшкане по очи, ритници в бъбреците...друго си е да нахлузиш сейкото на рецидивист. По - така изглежда в новините.
Относно
втората новина - да, тя пак е свързана с децата. Отново моля - прочетете внимателно. За мен остана загадка какво точно визира изразът "непривилегировани социални групи". Имам смътна идея, но просто не ми се иска да повярвам. Поправете ме, ако ви се стори погрешно, но изглежда тук пак става дума за цигани. Разбира се, всички ние, нормални, работещи, плащащи данъци хора, знаем, че именно циганите са социалната група с най-много привилегии у нас. Знаем също, че всички правителства се заиграват с правата им и са приели официално да ги наричат "непривилегировани". Естествено, политиката често е игра не само на нерви, а и на думи. В този случай, обаче ми се струва, че откровено, в очите ни, ни казват, че сме пълни идиоти. Не знам как вие разбрахте новината, но за мен тя звучи така - "Ще даваме мляко и закуска само на циганчетата, защото те заради тях идват на училище"
Е??? Какво ли си мислят сега "привилегированите" родители на деца от български, арменски, влашки, турски и друг (нецигански) произход? Представете си, те пращат децата си на училище, за да учат. Явно за някои хора това е равносилно на декларация, че желаят децата им да стоят гладни. Ако не - какво изобщо означава тази глупост?
В заключение искам да уточня нещо. Аз нямам деца. Не защото не искам, не защото не мога. Страх ме е. Притеснявам се от света, в който ще хвърля едно невинно и напълно беззащитно създание. Страх ме е, че когато ние - аз и моят съпруг -нормална, нециганска двойка - станем родители, няма да имаме достатъчно сили и власт, за да го защитим от помията, в която се дави животът в България.
