"Ако сте млади - спасявайте се"

Заглавието е цитат. Преди малко го прочетох като коментар на предната си статия.
Тази фраза не е нещо ново, разбира се. Всички са я чували някога, чувала съм я и аз. Казвали са ми я най-различни хора, на всякакви места - продавачките на зеленчук на пазара, спътници във влакове и автобуси, когато сме се заговаряли, след като крадешком са хвърляли поглед към нещата, които чета (ръководство или нечетливи записки), чувала съм я дори от близките си, макар и в по-различана форма (просто те знаят възрастта ми:))). Това е зловещият лайтмотив на живота в България - "спасявайте се". Но с уговорка - само ако сте млади. Свикнала съм с него, очаквам го при разговор, едно само не очаквах - да го прочета на това място. Простете ми, вие всички, които четете, простете илюзиите ми, заблудата да смятам хората, с които общувам тук за по-различни, за хора, които имат ако не пълна възможност, то поне желание да променят живота. Нищо, същият този живот дава всекиму своите уроци и днес е моят ред.
Понеже си падам малко дървен философ, ще си позволя да поразсъждавам. Спасявайте се. В разговорният език това значи нещо като - изчезвай, да те няма, оправяй се (сам). Това е грозният вариант. Другият е изпълнен с внимание и почти майчинска загриженост и точно такъв е май контекста в нашия случай. Да се махаме. Да бягаме. Да идем някъде, където и да е, но по-далеч от тук. При едно условие - ако сме млади.
Младостта, разбира се, е субективно нещо. Ако сравним мненията на човека от село, махленката от крайния квартал и официалното становище на СЗО, ще получим три различни резултата; но това е съвдем, ама съвсем друга тема. Друг е въпросът, който ме тревожи. Хайде, да допуснем за миг, че само хората под определена възраст имат право да искат промяна и да търсят по-добър живот. Изтръпвам дори, когато пиша тези думи, защото съм на точно противоположно мнение, но все пак - допускаме. Приемаме, че тези под същата определена възраст имат повече време и повече шансове. Нормално е да имат и знания по въпроси, слабо известни на предишните поколения, умения, които са само техни - това е супер, нали? Тогава защо, по дяволите, да не ги прилагат тук? Защо всичко живо припява в един глас "Бягайте, спасявайте се". Доста послушаха посланието на този рефрен и се изнесоха. Сега ни гледат подигравателно и ни обясняват, че те са европейци, а ние - сган, затънала в собствените си л...а. Ако някой не е съгласен - предлагам му да влезе в първия новинарски портал, за който се сети и да прочете коментарите под две-три новини. И да - нормално е да гледат така на нас. Така са научени; нищо, че тези, които са им внушили тези идеи са още тук и те им пращат пари; нищо, че "европейския" начин на живот понякога се изразява в лазене сред ягодите денем и спане в претъпкани бунгала нощем, след чакане на опашка за душа и надежда да се освободи компютър. Те се спасяват; това е важното, то ги прави щастливи и кара баби и лели да се подуват от гордост, минавайки край съседите, чийто син е прост български висшист и работи в някакво просташка фирма; в България, представяте ли си!
Сляпата вяра, че "тук" е гадно, а "там" - винаги окей, датира отдавна. Поне от времето на соца със сигурност. Тогава "тук" се представяше като живот с Трабант и квартира от Жилфонд, живот, безличен като дружинна ръководителка и скучен като профсъюзно мероприятие, "там"...колкото хора, толкова блянове за загадъчния свят без ленински съботници и партийни поръчения. Струва ми се, че има хора, за които те още са живи.
Не искам да засегна никого с този пост. Говоря за една тенденция, а не за конкретни хора. Може би някои от тях дори не осъзнават какво точно препоръчват, не разбират, че с подобни думи режат клона, на който са седнали, плюят в кладенеца, от който пият и прочие народни мъдрости. Ще има ли някога край на мита за "тук" и "оттатък"; или винаги, поне докато ни има, той ще се повтаря от поколение на поколение, като приспивна песен, като мото на живота ни, непоклатимо и независещо от нищо външно, докато напълно забравим кои сме?
За какво е всичко, което пишем в Мрежата? За какво са усилията и мислите, идеите и тревогите на всички ни? За какво са споровете кой как да изразява съгласие и несъгласие - с протест, с политика, с минаване между капките...Не е ли все едно, щом тези, на които трябва да разчитаме, хората, живели по-дълго от нас, нашите близки дори, сриват всички тези търсения до едно общо ниво, изходът от което е - спасявайте се!
Е, аз няма. Тъпа и упорита съм. Останах. Ще остана и занапред. Ако се окаже, че има още няколко такива заблудени патриоти, току-виж се случило нещо добро. Някога. Някак. Тук.