неделя, 17 януари 2010 г.

"Ако сте млади - спасявайте се"

Заглавието е цитат. Преди малко го прочетох като коментар на предната си статия.
Тази фраза не е нещо ново, разбира се. Всички са я чували някога, чувала съм я и аз. Казвали са ми я най-различни хора, на всякакви места - продавачките на зеленчук на пазара, спътници във влакове и автобуси, когато сме се заговаряли, след като крадешком са хвърляли поглед към нещата, които чета (ръководство или нечетливи записки), чувала съм я дори от близките си, макар и в по-различана форма (просто те знаят възрастта ми:))). Това е зловещият лайтмотив на живота в България - "спасявайте се". Но с уговорка - само ако сте млади. Свикнала съм с него, очаквам го при разговор, едно само не очаквах - да го прочета на това място. Простете ми, вие всички, които четете, простете илюзиите ми, заблудата да смятам хората, с които общувам тук за по-различни, за хора, които имат ако не пълна възможност, то поне желание да променят живота. Нищо, същият този живот дава всекиму своите уроци и днес е моят ред.
Понеже си падам малко дървен философ, ще си позволя да поразсъждавам. Спасявайте се. В разговорният език това значи нещо като - изчезвай, да те няма, оправяй се (сам). Това е грозният вариант. Другият е изпълнен с внимание и почти майчинска загриженост и точно такъв е май контекста в нашия случай. Да се махаме. Да бягаме. Да идем някъде, където и да е, но по-далеч от тук. При едно условие - ако сме млади.
Младостта, разбира се, е субективно нещо. Ако сравним мненията на човека от село, махленката от крайния квартал и официалното становище на СЗО, ще получим три различни резултата; но това е съвдем, ама съвсем друга тема. Друг е въпросът, който ме тревожи. Хайде, да допуснем за миг, че само хората под определена възраст имат право да искат промяна и да търсят по-добър живот. Изтръпвам дори, когато пиша тези думи, защото съм на точно противоположно мнение, но все пак - допускаме. Приемаме, че тези под същата определена възраст имат повече време и повече шансове. Нормално е да имат и знания по въпроси, слабо известни на предишните поколения, умения, които са само техни - това е супер, нали? Тогава защо, по дяволите, да не ги прилагат тук? Защо всичко живо припява в един глас "Бягайте, спасявайте се". Доста послушаха посланието на този рефрен и се изнесоха. Сега ни гледат подигравателно и ни обясняват, че те са европейци, а ние - сган, затънала в собствените си л...а. Ако някой не е съгласен - предлагам му да влезе в първия новинарски портал, за който се сети и да прочете коментарите под две-три новини. И да - нормално е да гледат така на нас. Така са научени; нищо, че тези, които са им внушили тези идеи са още тук и те им пращат пари; нищо, че "европейския" начин на живот понякога се изразява в лазене сред ягодите денем и спане в претъпкани бунгала нощем, след чакане на опашка за душа и надежда да се освободи компютър. Те се спасяват; това е важното, то ги прави щастливи и кара баби и лели да се подуват от гордост, минавайки край съседите, чийто син е прост български висшист и работи в някакво просташка фирма; в България, представяте ли си!
Сляпата вяра, че "тук" е гадно, а "там" - винаги окей, датира отдавна. Поне от времето на соца със сигурност. Тогава "тук" се представяше като живот с Трабант и квартира от Жилфонд, живот, безличен като дружинна ръководителка и скучен като профсъюзно мероприятие, "там"...колкото хора, толкова блянове за загадъчния свят без ленински съботници и партийни поръчения. Струва ми се, че има хора, за които те още са живи.
Не искам да засегна никого с този пост. Говоря за една тенденция, а не за конкретни хора. Може би някои от тях дори не осъзнават какво точно препоръчват, не разбират, че с подобни думи режат клона, на който са седнали, плюят в кладенеца, от който пият и прочие народни мъдрости. Ще има ли някога край на мита за "тук" и "оттатък"; или винаги, поне докато ни има, той ще се повтаря от поколение на поколение, като приспивна песен, като мото на живота ни, непоклатимо и независещо от нищо външно, докато напълно забравим кои сме?
За какво е всичко, което пишем в Мрежата? За какво са усилията и мислите, идеите и тревогите на всички ни? За какво са споровете кой как да изразява съгласие и несъгласие - с протест, с политика, с минаване между капките...Не е ли все едно, щом тези, на които трябва да разчитаме, хората, живели по-дълго от нас, нашите близки дори, сриват всички тези търсения до едно общо ниво, изходът от което е - спасявайте се!
Е, аз няма. Тъпа и упорита съм. Останах. Ще остана и занапред. Ако се окаже, че има още няколко такива заблудени патриоти, току-виж се случило нещо добро. Някога. Някак. Тук.

18 коментара:

  1. Вече не съм млада!
    И ще живея живота си тук! :)

    ОтговорИзтриване
  2. Успяваме някак си и ние не -младите ама тук.

    ОтговорИзтриване
  3. Преди години говореха така на младите от малките населени места. Човек винаги търси нещо по-добро за себе си и не става въпрос за възрастта. Не съм млад и още имам възможности, но се завърнах в малкият град. Там са всички хора и неща,които обичам и искам да съм полезен за тях. Зная,че има и други хора, които са избрали този път.

    ОтговорИзтриване
  4. Владо, сега на всички млади така говорят май, добре, че не всички слушат:). Хубаво е, че има хора като теб, избрали да направят нещо полезно в родното си място.Иначе - поне за мен всяко пътуване до ново място е приключение, но само ако знаеш, че ще се върнеш.
    Руми, няма да се дадем; не и без бой:)
    Златина, специално за теб (" Вече не съм млада!") поствам периодизацията на възрастта според СЗО:
    Периодизация възрастова - разделяне на живота на периоди в зависимост от съвкупността от анатомофизиологични и социално психологични признаци. По класификацията на СЗО в млада възраст са лицата до 44 г., в средна възраст - от 45 до 59 г., в напреднала възраст - от 60 до 75 г., в старческа възраст от 75 до 85 г., дълголетници - на 90 и повече години.
    Източник - http://www.p-united.org/resource_centre/terms/index.php?pageLetter=16
    Със специалистите ли ще спориш?:)))

    ОтговорИзтриване
  5. Ами то, най-добре и аз да кажа нещо за себе си..
    На 53г. съм, душевно-емоционално се чувствам на 33, физически -на 73. Опериран от рак на ларинкса, сърдечно и ХОББ заболявания и контузия в левия крак от катастрофа. Снимките ,които се въртят в блоговете ми са от миналата и по-миналите 2-3 години и дават грешна представа, защото отвътре работата не е така ...симпатична и весела.
    Работил съм само ТУК, следвах задочно, доста по-късно ,защото се ожених на 19г.
    Реализация : Две деца, големи вече с висше образование, добри професии и сравнително добри заплати, два апартамента, по един за всяко и сега не плащат наем...замених панелката за една малка къщичка ,която стегнахме ,без заеми за изплащане и без влогове и сега -каквото изкарам(е) с проектиране (малко е, няма много работа) - стига ми, моите нужди са малки, пенсийката по болест покрива криво ляво лекарствата..Децата се оправят сами..С жена ми сме колеги и набори...
    Не пуша (вече),почти не пия и развлечението ми е това - да правя това,което виждате в блоговете ,снимки, и разходки...
    Няма къде да ходя, а честно казано с тия болести и не мога...Съсипах се, но мисля, че поне нещо остана на мегдана, дето се вика...Това ме крепи криво ляво :)))

    ОтговорИзтриване
  6. Чудесно е, че има хора, които все още мислят така. Всъщност и аз съм една от тези, които се справят тук, не зле, макар и с променлив успех. Когато ти написах този коментар, имах предвид конкретно децата, за които ти каза, че се притесняваш как ще израстнат тук. Животът в тази страна е много голямо изпитание специално за тях. И ще продължава да бъде такъв още дълго време, за съжаление. Т.е. ще има още поколения-жертви.

    ОтговорИзтриване
  7. Екатерина, твоят коментар просто ме подсети за тая съмнителна "истина", която всичко живо повтаря като в транс.
    Кръстьо, възхищавам се на духа ти. Не мога нищо друго да кажа, защото съм живяла по-кратко, преживяла съм по-малко и дори ми е трудно да си представя някои от нещата, през които си минал. Дръж се, приятелю!

    ОтговорИзтриване
  8. Алиса ,

    Виждал съм много от тези "европейци", може и да получават малко повече пари от сънародниците си в Бългаия, но душите им са празни и това личи по изкуствените усмивки, които лепват на лицето си, когато ги попитам " Е, как сте тук". Обиколил съм целият свят и винаги се връщам в България, макар да нямам проблем да си намеря по-уютно място за живеене. Но уюта, купен с пари, не струва, нужен е дом, а за мен той тук, край родния бряг, на родното море.

    ОтговорИзтриване
  9. Благодаря!Но ...колко години минаха така оскотявайки -работа, ядене,сън...и напиване в някои от редките почивни дни...В замяна - придобиване на два ,неголеми, но собствени апартамента и образование на децата, които също работеха докато следваха- синът караше такси, а дъщерята -сервитьорка...
    Един клиент ,германец ми каза: "Ние имаме една поговорка -четирима Хансовци се мъчат, за да може един да се пъчи"..четири поколения..
    А ние искаме за един ден да станем милионери!
    И за това викаме на далаверата- бизнес :)))
    И най-важното ,прехласват се нашите папагали по западна Европа, като че ли ония са с по две глави и четири ръце и забравят, че ония са имали колонии, докато до преди 100 г и ние сме били колония официално ,а сега - полуофициално :))) ..И прадядовците ,дядовците, че и бащите на тия, "добрите" европейци са вилнели из тия колонии, както нашите ...тук.Разликата е, че тука ни са под носа и се дразним, а едно време ония- кой ги вижда?! Ни интернет, ни телефон :)))
    Или ,както казваше майстор дядо Кольо - "На сложена маса и на станала пишка всеки знае да седне ":)))))

    ОтговорИзтриване
  10. Здравейте:)) Интересна дискусия се е заформила тук.Подкрепям напълно мнението на Валентин. не всичко е пари на този свят. Може да си купиш къща, но не и дом, книга, но не и ум, лекарства, но не и сън/ може и вие да продължите по нататък:)/ Приятелите, средата не могат да се купят. И аз не съм привърженик на "изкуственяците" западняци. Приятна вечер на всички :))

    ОтговорИзтриване
  11. Благодаря на всички ви, приятели! Виждам, че има и други хора, които мислят като мен, и то хора с ясна позиция, хора, които не се боят да кажат мнението си! Признавам, това ми дава надеждата, която почти бях изгубила. Може би не е късно за нас, за България.

    ОтговорИзтриване
  12. Мястото ни е в Страната на чудесата.
    Никакво мърдане! :)

    ОтговорИзтриване
  13. Е, това ме дразни най-много у повечето българи - нихилизъм, комплекси и егоизъм. Нормалната реакция е като не ти харесва нещо да събереш съмишленици и да оправиш нещата, а може и сам да опиташ...де разговарям с такива хора, които сериозно говорят по този начин.

    ОтговорИзтриване
  14. Да, естествената реакция на човек, който не харесва нещо е да предприеме действия, които ще го коригират. За съжаление много хора намират за естествено да се оплачат и да потърсят някой друг, който ще извърши корекцията вместо тях. И той я върши...но в своя полза, разбира се. Ако искаш ти самият да имаш истинска възможност да контролираш неща и събития, важни за живота ти, можеш да се запознаеш с хора, които са се заели сериозно с това. Синият банер горе вдясно ще те отведе на мястото.:)

    ОтговорИзтриване
  15. Така е.....всички сме чували израза, "Ако сте млади - спасявайте се"!Където и да отидеш и поговориш с някой по-голям от теб, да не кажа по възрастен , колкото и да въртите и сучете темите в разговора, накрая идва и този израз! За жалост това е зловещият лайтмотив на живота в България - "спасявайте се", така е.Ако означава, че си тъп, щом си избрал да останеш в България....значи и аз се присъединявам към теб. Но защо трябва да тичаме по чуждото и лесно. България е прекрасна и с малко повече труд и усилия може да постигнем страшно много и тука.......стига да искаме разбира се!Като нещо не ти харесва, направи така , че да ти харесва и да се чувстваш на място. Лесно е да се говори....спасявайте се....тук не е за вас......а къде е!?Има много и различни мнения. Зависи до какви хора се допитваш така е. За това гледай себе си и избирай това, което на теб ти харесва. Статията много ми хареса!

    ОтговорИзтриване
  16. Хубаво заглавие, но това спасяване може да стане и тук, стига да се стегнем и да почнем да правим нещо относно нашите цели и мечти, но всичко е до самата амбиция на човека според мен." Защо всичко живо припява в един глас "Бягайте, спасявайте се". Доста послушаха посланието на този рефрен и се изнесоха. Сега ни гледат подигравателно и ни обясняват, че те са европейци, а ние - сган, затънала в собствените си л...а. Ако някой не е съгласен - предлагам му да влезе в първия новинарски портал, за който се сети и да прочете коментарите ..." това е добър съвет, пишеш страхотно и това че имаш своя гледна точка е супер.

    ОтговорИзтриване