събота, 20 март 2010 г.

Мигове мързел на слънце

Официално - днес следобед идва пролетта. Времето е като по поръчка, денят е почивен, поне за голяма част от хората. Време за разходка извън града или за първа бира на открито. Приятно е да си представяме, докато се наслаждаваме на слънчевите лъчи и следобедното кафе (което за нощни птици като мен е всъщност сутрешно).
Не зная кой как е изкарал зимата. Не зная кой какво очаква от пролетта. Самата аз имах опасения, но сега, докато се топля на градското слънце, надничащо в терасата, примижавам доволно - също като котарака в скута ми. Дори бих замъркала, ако можех. Жива съм. Тук съм. Хората, които обичам - също. Не е малко. Или е малко, но пък съвсем достатъчно за един такъв първи ден.
Не зная защо, студеното време ми навява несигурност. Зная, че е илюзия, но не мога да се отърся от чувството. Разбира се, хиляди прекрасни неща се случват докато вали сняг, духа вятър, реките замръзват, тръбите на чешмите - също...И обратно - няма невъзможни беди, и в най-хубавия ден, колкото и овошки да са разцъфнали; или на Първа пролет. Все едно - това знание не ме спира да си представям пълното щастие винаги в тихо слънчево време, малко преди настъпването на вечерта - също тиха и топла. Точно тези неща ми внушават усещане за порядък, лъжливата увереност, че всичко е в ред и на мястото си. Това е странно, дори опасно чувство, ако му се поддадеш, но днес няма да се боря с него. За мъничко, само за един следобед.
Но стига приказки. Кафето свърши, котаракът приглажда с езиче разрошената от ръката ми козина. Готови сме. Телефон, слънчеви очила, една ябълка в джоба - и навън с кучето. Днес мисля, че и двете ще се наиграем.
П.П. Още ли четете? Хайде де, чакат ви. Приятелите, парка, бирата на открито...

4 коментара:

  1. Бях сутринта навън, а и утре ще прекарам мързеливо. Неповторимо време е за неповторими изживявания.
    Честита Пролет!

    ОтговорИзтриване
  2. Честита пролет! :)

    П.П. Аз пък чакам лятото.

    ОтговорИзтриване
  3. Приятна статия. Стана ми по весело като я прочетох. Пролетта е един дълго очакван сезон мисля....от всички нас. Особено след тази тежка, студена и продължителна зима, която изкарахме мисля, че е време за топлите слънчеви лъчи. За малко зелен пейзаж на очите ни. Да се поразмърдаме от тези наши черупки, апартаментите. Да излезнем да подишаме....не чак толкова чист въздух, но пак въздух.....Да видим пълните площадки на вън. Както и ти каза, да си слагаме очилата, тениските и панталонките и да излизаме на вън. Да се разходим малко и да понапълним хубавите ни паркове. Вече спокойно можем да се замислим и за лятната си почивка, къде може да я прекараме.

    ОтговорИзтриване
  4. всчики едва чакаме да свършва зимата - и с голямо нетърпение излизаме на въм при първите слънчеви лъчи - тази зима 2011-2012 беше кошмарно студена - просто нямам думи колко му бе студено - а сега това лято 2012 е кошмарно топло - просто нямам думи колко ми е топло - пиша тоа ви се топа пред комютъра - на вън не се излиза

    ОтговорИзтриване