5 лева за кутия цигари? Има и друг начин

Начин първи. Цигари собствено производство

От много време се каня да напиша нещичко по този въпрос, още повече, че съм го обещала на frog'n'roll още от септември. Тогава споделих опита си, свързан с отказване на цигарите и начина те да бъдат заменени с нещо по-приятно, по-евтино и (не на последно място) - по-безвредно. Мисля, че сега е подходящо време за продължението на тази тема. Първият сняг, предчувствията и въпросите, свързани с идващата година често ни карат именно сега да правим неща, които иначе бихме сметнали за странни или несъвместими със живота, на който сме свикнали. Казано по-просто: очакването на празниците ни кара да искаме да се поглезим. Кой момент би бил по-подходящ за пробване на нещо ново, което сетивата ни не познават още? Моля, не ме разбирайте погрешно - нямам предвид суинг със съседската двойка.  Всъщност говоря за опитване на различни видове тютюн.
Напоследък доста хора се ориентираха към "свиване" на цигари вкъщи. Признавам, аз също съм преминала през този етап. У дома още се намира машинката, която вършеше тази работа. За тези, които не са запознати с процеса ще обясня подробно.
Има два начина да си направите цигари вкъщи. Единият е именно т.нар. свиване. За него е нужна специална машинка и нарязана хартия. Става бавничко, цигарите са без филтър, но пък има известна романтика, предполагам да правим нещата почти така, както са ги правили дядовците ни. Все пак, за заети хора е подходящ другия начин. Необходими са готови "туби", които ще се пълнят. Хубавото е, че са и с филтър. С подходящият уред пълненето става наистина за секунди, така че човек може да се приготви за следващия ден още на предната вечер, докато почива или гледа телевизия. Все пак, който и начин да предпочетете, най-важната част на изделието е самият тютюн. За да го изберете, разбира се, е необходимо да имате представа от тютюните, които се предлагат, защото далеч не всеки ще отговаря на вашите вкусове. Помня как в началото, докато още проучвахме нещата, се озовахме вкъщи с нещо, наречено "цваре" - специален тютюн, с характерен аромат (според мен ужасен) и цвят на добре изгорели стърготини; съвсем черен. После се оказа, че доста мъже го харесват, на дамите обаче, аз не бих посмяла да го препоръчам. Има доста други възможности. Ако някой желае да си припомни какъв беше вкусът на истинска, "маркова" цигара, може да пробва Пуебло. Това е чисто и просто див тютюн; не се отглежда, расте си сам и както намери за добре, без обработка с фунгициди и не-знам-какви-още "-циди". Такъв си е, какъвто е бил още преди да открият Америка. Превъзходен вкус на Вирджиния, но трябва да се внимава - лесно "влиза" и човек не усеща кога е прекалил. Всъщност Пуеблото е един от редките случаи, когато се продава продукт само от един сорт. Повечето тютюни са смеси, приготвени от различни сортове, така че да се получи определен аромат. Някои са допълнително ароматизирани; лично на мен не последните не ми допадат, защото в миризмата се усеща нещо химическо, затова препоръчвам тези, чийто аромат е резултат от смесването на майсторите. Важно е да се различават двете неща.
Разбира се, досещате се, че тези смеси се наричат "blend " или "mixture ", също както при видовете чай. често срещани са ароматите на ванилия и череша (cherry ), има също и натурални смеси, някои, от които ухаят на ядки и сухи плодове.
Не е без значение и това, дали тютюнът е ферментирал. Лично аз предпочитам ферментирали тютюни - главно заради аромата, но и по още една причина - по-вероятно е те да са отгледани без обработка с химикали.
Колкото и качествен тютюн да си намерите, ще останете разочаровани ако той не е съхраняван по правилния начин. Ако видите, например, пакет, изложен на витрина, огряна от жарко лятно слънце - не го вземайте, дори да е любимата ви марка и да сте обиколили за нея града; листата на това  растение обичат слънцето само, докато са още на стъблото. Ако паучът не е добре затворен, от само себе си се разбира, че не можем да рискуваме с това, което е вътре.

Откажете цигарите!

Ооо, да. Отказах ги. Не само аз при това, а цялото семейство. От месеци вече никой не пуши...цигари. Това, разбира се, не означава, че сме спрели да пушим. Просто отношението ни към никотина е вече на друго равнище. Разбирам колко далновидно и икономически обосновано е било това решение, едва когато в скучния следобед прочитам това. Спомням си как при предното увеличение на цените продавачката, от която си купувам тютюневи изделия сподели, че според нейните доставчици растежа няма да спре, докато т.нар. масови цигари не станат десет лева кутията. Приблизително по същото време друга моя позната, работеща в цигарения бранш се оплака, че цената на цигарите се вдига само и единствено за сметка на повишения акциз и към момента себестойността на кутия "Виктори" не надвишава 40 стотинки. Сега, моля, пробвайте да си представите - в кутия цигари, независимо какви, има следните неща:

1) Картон за самата кутия - разбира се, с отпечатани на него надписи и шарении.

2) Лъскавата хартийка отвътре - онази с надписа pull или както там беше.

3) Филтри

4) Цигарена хартия с барутни пръстени

5) Пълнеж на цигарите - би трябвало да се състои от тютюн, но за съжаление нещата не стоят точно така. Впрочем това е съвсем друга тема, няма да я засягам тук, така че приемаме идеалния случай - пълнеж от тютюн.

Забравих да спомена за целофановата обвивка, но и без нея нещата са трагични, така че няма да изпадам в подробности. Изброените съставки струват едиколко си стотинки. Не съм сигурна дали са 40, но така или иначе - далеч под лев. Да не забравяме, че това е само видимата част. Във въпросната цена са калкулирани и нещата, които не виждаме, но без които не може - амортизация на машините, труд на персонала - не само на лелките край същите тия машини, но и на хора, чиито работни места са на съвсем друго място - директори, счетоводители, чудесните, любими на всички служители от отдел "Човешки ресурси", охраната, чистачките...мога да изброявам още, но е уморително. Не е нужно да се простирам в още подробности, защото и така всичко е ясно. Това, което пушачите на фабрични цигари купуват, е един продукт със съмнителен произход, чиято цена НЯМА връзка с неговото качество. Предполагам, че вманиачените в здравето си непушачи ще харесат тази част, но искам да подчертая - тук не става дума за здраве, лоши навици и прочие. Говорим си за пари. По - точно - колко и за какво даваме. И така - преди месеци, някъде около някакво поредно увеличение на цените на цигарите, семейния съвет направи няколко прости сметки, които аз няма да цитирам подробно, а ще оглася само крайния резултат. А именно - излизаше, че парите, които даваме за пушене са сравними с тези, които даваме за храна и далеч повече от тези, които отиват за комуникации - телефони, интернет и т.н. Това се оказваше съвсем неприемливо за нашия бюджет, още повече, че предстоеше да започнем да харчим още повече, така че взехме решение: ще спрем цигарите. Калкулацията на алтернативните начини за приемане на никотин показаха предстоящ спад на разходите с близо 60%. Изглеждаше прекалено хубаво, за да е истина, че човек се решава да вкара малко лукс в живота си точно в момента, когато му се налага да пести пари. Истина е, обаче. Разбрахме го, когато теглихме чертата в края на следващия месец. Понастоящем нещата продължават да вървят гладко - мъжката част на нашето семейство пуши лули, дамската се глези с пури и пуретки с най-различен произход, размер и аромат. Дрехите и косите ни миришат на череши, смокини, кайсии, ванилия - въобще на всякакви приятни неща, различни от вонята, която произвеждат цигарите, напоследък еднаква както за тези от стари култови марки, така и за по - непретенциозните такива; воня, която пропива безнадеждно и почти необратимо цялото лично пространство на излъгалия се да ги пуши. Повечето хора в делничните си разговори я означават като "л...а" и няма как да им се сърдим.

Не е, разбира се, само това. Ако някой си направи труда да провери, ще установи, че най-висок акциз държавата взема именно от цигарите. Налозите на тютюните за лула и на различните видове пури и пурети са чувствително по - ниски. Това за обикновения потребител означава какво? - че той дава парите си за продукт, а не за данък. Плаща за качеството на определено изделие. Изказвам най-дълбоко уважение към данъчната политика на държавата, още повече, че не съм икономист и не зная много по въпроса, но няма как да пропусна да направя своите собствени сметки. А те са малко по-различни.