Есенна скука

Точно днес май се явява първият ден от този сезон. Официално от утре ще е есен. Разбира се, човек не живее според календара, така че докато за някои краят на лятото още предстои, то за други просто зимата вече чука на вратата. Затова бързат. Днес е септември, скоро ще е октомври, после току-виж завалял сняг. И какво ще правим тогава, ако няма лютеница?

Есенните ритуали са в разгара си. Типичната за лятото градска воня на препълнени кофи за боклук и гнили динени кори, изхвърлени от балконите е заменена от замайващ мирис на печени чушки. Замайващ наистина, защото е толкова силен и така повсеместен, че от него просто няма спасение, при това гъстия дим, който обикновено го придружава влиза в носа и очите и те кара умилено да подсмърчаш. Но не от носталгия. Денем и нощем продължава това отговорно занимание - печене на чушки. Денем и нощем българския народ се труди върху прехраната си, почти изоставяйки другите занятия, с които иначе уплътнява края на лятото и последните дни на отпуската. Няма време за почивка. Ще се почива зимата. До печката, захапал филия с лютеница. Трескавата дейност е започнала още в края на август, но точно, именно сега е достигнала размера на национална истерия. По улиците белокоси жени бодро подтичват, носейки онези електроуреди, които се състоят от нагревател, тенекиено кожухче и голямо количество керамика, чудото на българската инженерна мисъл - чушкопек. Тежка машина, разновидности - единичен и троен. Тройния позволява и печене на патладжан. Впрочем темата за чушкопека е нещо съвсем отделно, той има своето място в миналото и бъдещето на нацията наред с такива значими предмети като печка "Елва", хладилник "Мраз" и телевизор "Велико търново", белязали цели епохи с копнежа по тях, придобиването им след ред премеждия и отричането им за сметка на модерната китайска продукция. Не за това ми е думата, обаче. Говорим си за чушките. Присъствието им се натрапва на всички сетива, напомняйки осезателно за предстоящата зима. Разбира се, след лиричното отклонение за чушкопека, веднага ни се налага да се върнем към грубата реалност, почти спъвайки се в газова бутилка, сложена насред пътеката. До нея, върху крехката тревичка, поникнала след дъжда от миналата седмица, се мъдри ламаринен лист, поставен върху няколко камъка. О, чудо! Другата проява на българския гений, роден от желанието за оцеляване ("дадох толкова пари за ремонт, няма сега да си умириша къщата!") и надхитряване - на Енергото, комшиите и т.н. - печене на чушки с горелка! Спрете тока на българина, оставете го на улицата ако искате. Докато в квартала е останала поне една горелка, той ще има своята лютеница. Къде спи пожарната, впрочем! Но това също е друга тема.