събота, 5 септември 2009 г.

Къде са мъжете...


...докато жените шофират? Зададох си този въпрос, когато шестата кола, управлявана от нахъсана мадама профуча покрай мен. Чудно колко неща не забелязва човек докато се движи на колела и колко интересен се оказва живота, ако стъпи за малко на краката си. Не бих и помислила за подобно разсъждение ако не ми се налагаше да разхождам кучетата всеки ден именно в градинката до тази оживена улица.
Дванайсет на обяд. Жега. Почти празен тротоар, оживен само от няколко майки с бебешки колички. Някои движат вяло, други спират, за да махнат мръсен памперс, който после ще захвърлят в градинката, заставяйки ме да се оглеждам на четири, защото всички кучета си умират за тоя род деликатеси. Но не за това ми е думата. Сънливата атмосфера свършва до ръба на тротоара. По улицата се носят редици коли, скоростта е доста над градската, но и за това не ми е думата. Човек свиква с какво ли не, включително и да пресича оживена улица с три любопитни песа. Просто този ден те бяха по-спокойни и това ми даде възможност да се огледам – не дали идва кола, а просто тъй, от любопитство. Червен светофар. Спретната малолитражка се е сгушила между две внушителни лимузини. Крехка девойка със старателно изрисувано личице – несъмнено доказателство за наличието на климатик в колата, оживено разговаря по мобилния. Зад нея – огромно лъскаво ...нещо. Не разбирам много от марки, колите от формула едно ги различавам по надписите, но не за това ми е думата. Нещото е запълнено от яка мамаша около 50-те. Стилен анцуг и шарена бейзболна шапка хармонират със семплия ластик, пристягащ позамазнените коси, чието последно боядисване като нищо датира от последното захлаждане, т.е. месец и нещо назад. Лелята е също заета с увлекателен разговор. До нея - мъж на около 40. Без колан, има доверие на шофьора, браво. Последен на опашката се е подредил чисто нов мерцедес. Цвят – металик, гумите – красота, чистичък и с лети джанти. Блян за кварталните чалгарки. Зад волана се откроява сурово лице – тъмни очила, здраво стиснати устни, къса коса стилно оформена, за да не пречи на bluetooth слушалката. Не повече от половин кило злато на шията, чувство за мярка има, виж ти! На съседната седалка - небрежно захвърлен лаптоп. Даа, докато ние разхождаме кучета, бизнесът работи. Така се става европеец, с много работа и всестранни умения. Зелено. С рев и свирене на гуми колоната се понася напред. Догонва я на скорост някакъв камион, натоварен с не-се-вижда-какво, твърде тежко обаче, ако съдим по приклекналото шаси. Миг преди прахът от непометената улица да ми влезе в очите успявам да погледна нагоре към шофьорското място. Там седи мъж.

2 коментара:

  1. Харесва ми стилът ти на писане. :) Продълважай така. Имаш само 3 статии но забиваш в земята доста от "известните" блогове. Ако се заемеш по-сериозно ще имаш голям успех! Продължавай напред. Статиите ти са много интересни! :)

    ОтговорИзтриване