Патриотизъм по австрийски

Чудни неща се случват по нашите ширини; случват се и все по-чудни стават. Поредното от тях ме намери буквално на крачки от дома ми, по-точно в пощенската кутия. Предполагам, всички се сблъскваме почти всекидневно с хартиения спам и всеки се справя с него, така да се каже, по своему. Самата аз го намирам за донякъде полезен, тъй като изобилието от напечатана хартия, която никой не чете, ми помага в поддържането на чистота и ред в квартала. Иначе казано - брошурите, особено по-големите, са подходящи за почистване на кучешкото ... в градинката.

За съжаление, преди няколко дни направих грешката да се загледам в една от тях. Ярка, жълто-червена, с натрапчиво шарени картинки. Билла. Не бих си губила времето, ако вниманието ми не беше привлечено от познати цветове, но нетипични за имиджа и логото на веригата. Може да видите сами на тази снимка:

Китайско-червените реклами на акциите се открояват на фона на кули, гордо извисени в далечината. Над всичко се пъне глупашкия надпис "Български продукти на патриотични цени".
И това доживяхме. Rewe Group - патриоти! Вече нищо не може да ме учуди. Не зная чий интелект е сътворил това рекламен проблясък, нито дали кризата  е причината или конкуренцията е все по-жестока, но специалистите са хвърлили сякаш последни сили в борбата за още някой клиент. Колко ли пъти ни убеждаваха, че сме умни, ако пазаруваме там, че ще сме здрави ако ядем точно от тяхната помия, а не от нечия друга и още много неща. Изглежда това вече не е достатъчно, та опитват освен през стомаха и ума на българина, да стигнат портмонето му чрез гъдел по националните му чувства. Е, кофти струна са избрали този път.
Моля, обърнете  внимание на нещото в горния ляв ъгъл - Карта на България, с цветовете на българското знаме, че и леки сенки, все едно се вее; отдолу в полукръг надпис "да живее България!" Шрифтът би трябвало да навява някакви "възрожденски" асоциации навярно. Не знам какво точно се очаква да означава всичко това, лепнато на страницата на брошура на австрийска верига за продажба на салам и памперси. Отвъд очевидното, а именно, че този, който я е изработил, се справя с програмите за векторна графика, посланието сигурно е трябвало да се яви интерпретация на известното мото "Изберете българското", но с друга, оригинална (според автора му) визия. Е, за вас не знам, но на мен ми изглежда другояче - като обикновена ПОДИГРАВКА.
Австрийските вериги се гаврят с българската икономика не от днес,  с клиентите си също, но толкова явно досега май не са го правили. Какво искат да ни внушат - че хъшовете на Вазов биха пазарували от билла??? Да, да, а Македонски щеше да е с карта!
Нека видим какво следва нататък:

Мда, дойдохме си на думата все пак. Да живее България, която умно пазарува от нас. Нищо, че снимката в средата представя една особа с откровено небългарска физиономия, важното е, че тази именно физиономия е щастливо ухилена в пристъп на дебилно самодоволство между две колички, натоварени с познайте какво - Клевър покупки, естествено. Посланието - изберете българското, ама от нас. Не зная доколко хората са запознати с начина, по който големите вериги магазини си осигуряват отстъпки, за да са в състояние да предлагат "акции", "промоции" и прочие "...ции"; няма да се спирам на това в подробности, но нека се има предвид, че този процес е при всички случаи мръсна работа, чието описание със сигурност не може да намери място в ничия стратегия по привличане на клиенти. Накратко - фирмите доставчици биват буквално изнудвани за цените, които устройват "едрата риба". В случая - българските доставчици. Ако това се има предвид под "Да живее България", то интерпретацията на израза е, меко казано, свободна.
Разбира се, за себе си, те са прави. Да живее България - страната на лапнишараните, балъците, и всякакви други риби, които безмълвно и безропотно приемат да богатеем от тях - първо като спъваме производството им с вносни боклуци, принуждавайки ги да предлагат безумно ниски цени, и после - убеждавайки същите хора да си купят тези боклуци на цени, които на нас ни харесват.
Със сигурност има хора, които смятат, че ниските цени на супер- и хипермаркетите са нещо добро. Е, не са. Не съм икономист и не мога да се обоснова с термини. Аз съм обикновен потребител и мога само да смятам. Нека помислим откъде идват стоките, които билла предлага евтино. Част от тях са вносни и не за тях става дума сега. Тези, които са наистина български, се произвеждат в заводи и цехове, където работят съответно българи. В стремежа да се постигнат цените, които билла ще определи като приемливи, изхождайки от очакваната си печалба, производителите съкращават разходи до възможния минимум: по-евтина суровина, по-евтина технология на производство, двете неща обикновено се решават чрез кадърен технолог и прилично количество прахчета с надпис "Аромат на пушек", "Аромат на кебапчета", "Е-нещо си". Другият достъпен начин - ниска цена на вложения труд. С две думи - именно българи, нашите родители, нашите приятели, продават труда си на безценица, заради печалбите на кого - е, не на шефа, поне не само. Именно гигантите от рода на Реве груп са тези, които пречат на свободното развитие на пазарите. Докато те и другите като тях извиват ръцете на местния производител, няма да имаме нито истинска икономика, нито истински просперитет.
Не казвам, че всички производители у нас са благородни хора с добри намерения. И все пак - ако имахме свободата да произведем това, което искаме и което правим добре, знаейки, че ще го продадем на цената, която наистина струва, всичко у нас щеше да изглежда по друг начин. Ние нямаме свободен пазар; диктува го не държавата, както някога, а банда охранени чужденци, които плащат на когото трябва за правото да се държат като робовладелци в нашата собствена страна и дори да ни се подиграват, заигравайки се с понятия и символи, които са от национално значение. Разбира се, от юридическа гледна точка, това са недоказуеми неща; знаят се, но не се казват обикновено. Все пак, правото е на по-силния, по-добрите адвокати - също.

Ще продължаваме ли да бъдем роби в своята страна? Ще се радваме ли все така на шарените картинки, които промиват мозъците ни по всички правила на световния мениджърски опит? Мисля, че да. Изглежда нацията ни е наистина безднадежно затънала в измисления свят, създаден специално, за да се продават стоки. Билла дори не крият намеренията си: "Колкото повече, толкова по-добре."

Очевидно е, че вече контролират напълно клиентите си, щом наглостта ими стига дотук. Що се отнася до мен - е, аз подкрепям българското, макар и не по чужбинския начин. Патриотично субсидирам млекодобива на кравата Перла, собственост на баба Пена от близкото село, която продава мляко всяка сутрин на ъгъла. Не забравям родното зеленчукопроизводство, запасявайки със зеле от градината на бай Георги - баща на един мой познат. Националното лозарство и винарство са от първостепенно значение в нашия дом - Стоян от втория етаж всяка есен си организира малък семеен гроздобер, а после цяла зима всички вкъщи се наслаждаваме на цвета и аромата на истински екологичен мавруд. Няма да споменавам свинските истории към средата на декември, а през останалата част от годината винаги се намира някой, който предлага хубаво птиче месце, стига да знаеш къде да търсиш - "А, чичо Манол ли, дето продава петли? Тръгваш по оная пряка, третата къща вдясно."

Първобитно, но ефективно. Нека съседите ми размахват жълтите чанти, пълни с пластмасови домати и сирене от палмово масло с креда, щастливи, че са пазарували "умно". Моята надежда е в баба Пена и чичо Манол.