Честито Рождество Христово!

Желая на всички приятно и безметежно посрещане на идващите празници.
Бъдете весели!
Бъдете добри!
И внимавайте с алкохола - пийте, не се бийте!

За мен настъпват дни без интернет, така че - до догодина. :)))

Безнадеждно ли е?

Напук на коледния дух и идващите празници, Мрежата е пълна с вопли. Много хора (навярно не твърде много, но повече, отколкото ми се иска), за пореден път се оплакват от ситуацията в нашата изстрадала България. Не ги виня. Кризата, снеговалежът, промените в някои закони, заедно с предпразничната депресия, която психолозите никога не пропускат, може да се отрази и на по-здрави нерви. А нервите на нас, тези, които са тук, тези, които отнасяме всеки ден част от негативите на битието, не могат винаги да служат за пример. Накратко - на много хора им писна; чисто и просто им омръзна да се въртят като хамстер в колело.

Аз също съм от тези хора. И на мен се вие свят от въртележката, в която е уплетен животът ни по тези ширини. Признавам - мислех, че няма надежда. Именно промяната в това мое мнение, е поводът да пиша днес.

Както повечето хора, и аз винаги съм стояла далеч от политиката. Домашното възпитание и впоследствие жизнения опит, ме съветваха да не се пъхам там, откъдето, мислех си, не можеш да излезеш с чисти ръце. И си е така - няма как нещата у  нас да се правят от хора, нацапани до лактите, а после резултата от дейността им да е чист и красив живот, нали?

Това, което ми дава надежда е един неформален клуб; едно място, където се събират свободните хора - такива като Блага, Руми, Владимир Иванов (krizt) и още други. Всеки от нас е различен човек със собствени възгледи и интереси; нещото, което искаме е да нямаме вече функцията на безлична гласуваща по навик тълпа, а да участваме наистина във вземането на решения, които ни засягат. Разбира се, това може да стане само по един начин - ако имаме политическо представителство. Това е всъщност Клубът - място, откъдето ще тръгне нова политическа партия. Тя не предлага рая на земята, а няколко съвсем простички и възможни неща:

-представителство

- избор на представител

- възможност за постоянна комуникация с представителя и контрол върху действията му. 

Признавам, аз от политика нищо не разбирам; разбирам от друго - знам интересите си. Затова мисля, че начинание, което ще доведе до там, да се иска моето мнение и това именно мнение после да се поддържа от представител във властта (избран с моя глас) - да, според мен  има бъдеще. Затова аз също се присъединих към Клуба. Отдавна всички мислим и повтаряме, че е време да вземем нещата в свои ръце. Сега имаме тази възможност. Аз ще я използвам, за вас не знам.

Ако искате - синият банер вдясно; действайте. Не боли.

5 лева за кутия цигари? Има и друг начин (продължение)

Начин втори. Пурети и пури

Независимо, че цигарите, които си приготвяме сами са по-евтини и по-качествени от фабричните, малко хора продължават да ги пушат дълго. Причината обикновено е липса на време за приготвянето им, а нерядко и обикновен мързел. Признавам, че вкъщи не избегнахме това (имам предвид мързела) и след неколкоседмичен ентусиазъм се изправихме пред избор - да се върнем към пакетираните л....а или да потърсим нещо друго. Потърсихме - и намерихме. Моята половинка се ориентира към лулите, за което и до днес му завиждам благородно. За съжаление в това занимание се губи още повече време и е нужно твърде голямо търпение, неща, които мъжете явно притежават, но които са недостижими за нас, "нежните, слаби жени", които вечно се опитваме да изцедим двадесет и пети час от денонощието. Така се получи накрая - аз пропуших пурети и пури. Старая се да спестя досадните подробности от началото, когато пробвах на сляпо кое ми харесва и кое - не; ще кажа нещата в резюме, с надеждата този, комуто е нужно да се възползва от моя опит.

Най-първо от всичко - Кубинските пури не са на-добрите. Изненада, даааа. След като в безброй книги е описано как героят пуши "Хаванска пура", след като сме отраснали с мисълта, че на Острова на свободата се правят най-качествените изделия от този тип, откритието, че има и други в този бранш, които не отстъпват, за мен бе равносилно на малък шок. Искам да споделя едно - първо и основно правило: най-доброто не е това, което всички хвалят, а което ти харесва най-много. Така открих тютюна от остров Суматра. Една белгийска фирма, за пурети и пури, произвежда изделия с марката Feelings; пуретки с големина като на цигара, имат и филтър (важна подробност за начинаещите). Предлагат се в удобна плоска и тънка метална кутия, която може да се носи във всеки размер дамска чанта, а дори и в чантата на лаптопа, без да заема място. Но всичко дотук е маловажно в сравнение с аромата...що се отнася до мен "Mango Feelings " надминаха очакванията ми и ме привързаха завинаги към суматрианския тютюн. Трудно е да се опише впечатлението, затова ще спра дотук и ще оставя на този, който се престраши да опита, да прецени сам може ли всъщност подобно нещо да бъде описано. Макар да не съм съвсем скарана с речта, първата вечер отзивите ми се състояха предимно от нечленоразделни възклицания. Да не пропусна да отбележа, че Feelings се предлагат и с аромат ванилия - никак, ама никак нелош. Не се лъжете обаче - опаковката от 10 броя не се равнява ва 10 цигари и този, който би опитал да приключи с тях в рамките на една вечер рискува да посрещне утрото в болница. Дори една малка пуретка е по-силна от една цигара, следвайте инстинкта си и внимавайте много. Предупреждавам - същата фирма, която произвежда тези продукти със (според мен) върхово качество, прави и едни неща с име " "Selection", опаковани по същия начин, но сурогат в сравнение с горната прелест. Нещата, наречени Шоколад или Какао (не помня точно) бяха пълно разочарование. На миризма го докарват горе-долу, но със запалването идва познат вкус, а именно - на култовото лекарство против "гърлобол", наречено Фарингосепт. Отвратително, според мен; ако някой  реши, нека рискува.

Това беше началото. Малко след тези опити ми бяха препоръчани пуретите от марката "Ромео и Жулиета". Романтично звучи, кутийката и тя - интересна, с красива картинка; и все пак...признавам, удариха ме в петите. Нищо и никакви "пирончета", а ми се зави свят, както когато се учех да пуша. Извод - препоръчвам ги на големите пушачи и на тези, които са истински зависими от никотин. Добре ферментирали са, но трябва да отбележа - те са кубински. Кубинският тютюн като цяло има характерен "землист" аромат; това му се води качество, макар да ми е трудно да приема, че за някого може да е приятно да чувства в устата си мирис на хумус; не обичам да съм чак толкова близо до природата. Това е, разбира се, мое мнение и аз не обвързвам никого с него. Ако ви харесва, има една добра новина - не всички кубински изделия са ужасно скъпи. В ниският ценови сегмент мога да посоча марката "гуантанамера" - има ги в различни размери и, за съжаление, с различно качество. Изглежда, че се правят от суровина, предназначена за висококачествени пури, която по някаква причина е отпаднала оттам. Това значи да очаквате, че всяка кутия може да е с различен вкус, дори в една кутия може да попаднете на пури с различна степен на ферментация на тютюна. Цената, обаче, е примамлива и си струва да се поеме риска. Добро решение за всекидневна употреба. Все пак, докато сме на тема кубински тютюн, няма как да пропусна марката Кортес, производство на същата белгийска компания. Според вида си, те могат да бъдат направени от кубински или от доминикански тютюн. Продуктите в синя опаковка са кубински, а който се интересува, може да пробва и другите (бялата кутия) и въобще да не слуша ако някой му обяснява, че доминиканският тютюн не става - не е така изобщо.  Разбира се, съществуват и масови марки - например немските "Moods ", които могат да се намерят в почти всички специализирани магазини и дори в някои супермаркети, което само по себе си, говори зле за тях. Стават за начало, но са доста слабички.

В крайна сметка, каквото и да изберете, има нещо, което е решаващо за всички продукти - правилното съхранение. Тютюнът и пурите се съхраняват при определена влажност в съоръжение, наречено "хумидор"; там те се предпазват от изсъхване. Едно от неприятните неща, на които може да попаднете е суха пура. Ще я познаете по това, че обвивният лист се цепи лесно или е вече нацепен, а ароматът е много далеч от очакванията ви. Случи ли се такова нещо - не бързайте да изхвърляте. Сложете пострадалата пура или цялата кутия в затворен съд, на чието дъно сте поставили слой навлажнена марля. Оставете за няколко дни, листата ще поемат влага и ще възстановят аромата си, а самата пура ще стане жилава на пипане. Все пак, за да се предпазите от подобни изненади, купувайте винаги от места, където нещата се съхраняват при нужната влажност (дори да има хумидор, винаги гледайте колко показва стрелката на влагомера), има небрежни продавачи, които не се грижат и вследствие в хумидора им влажността е по-ниска от тази навън. Оптимумът е между 60 и 70. Имайте предвид също, че влажната пура гори трудно и гасне лесно. В това няма нищо лошо, напротив. Колкото по - влажна е, колкото по-трудно се пали, толкова "по-студено" е и самото горене. Иначе казано, температурата на огънчето е доста по-ниска от тази на цигара и дори на пура, която е изсъхнала. Може да звучи странно, но това е много важно. За да усетите най-доброто от тютюна е нужно да пушите "студено". Високата температура е убиец на вкуса. Затова - висока влажност, бавно палене, нежно всмукване...и сте готови. Никакво дърпане в стил "огнен дракон"  не се препоръчва.

Не се сещам друго. Има много неща, които трябва да се знаят, но не се учи всичко наведнъж. Всъщност има едно важно нещо - акцизът на пурите, пуретите и тютюнът за лула НЯМА да се повишава; за разлика от този на цигарите, който ще продължава да расте. Рядко се случва приятните неща да излизат по-евтино и изглежда, че сме свидетели на такъв именно феномен. Предлагам да се възползваме.

Разбира се, има хора, които ще кажат, че правилно е да не се вдигат акцизите въобще, а не да търсим начин да избегнем оскъпяването, до което водят. Да, принципно сте прави, но за мен въпроса вече не стои така. В началото наистина пробвах, защото исках да спестя пари, но сега, когато знам нещата, които знам, цигари не бих пушила - дори и без никакъв акциз, дори и без никакви пари да ми ги дават.

П.П. Ако някой иска да сподели свой опит, свързан с темата или има някакъв въпрос - използвайте формата за коментари, ще помогна според възможностите си.

5 лева за кутия цигари? Има и друг начин

Начин първи. Цигари собствено производство

От много време се каня да напиша нещичко по този въпрос, още повече, че съм го обещала на frog'n'roll още от септември. Тогава споделих опита си, свързан с отказване на цигарите и начина те да бъдат заменени с нещо по-приятно, по-евтино и (не на последно място) - по-безвредно. Мисля, че сега е подходящо време за продължението на тази тема. Първият сняг, предчувствията и въпросите, свързани с идващата година често ни карат именно сега да правим неща, които иначе бихме сметнали за странни или несъвместими със живота, на който сме свикнали. Казано по-просто: очакването на празниците ни кара да искаме да се поглезим. Кой момент би бил по-подходящ за пробване на нещо ново, което сетивата ни не познават още? Моля, не ме разбирайте погрешно - нямам предвид суинг със съседската двойка.  Всъщност говоря за опитване на различни видове тютюн.
Напоследък доста хора се ориентираха към "свиване" на цигари вкъщи. Признавам, аз също съм преминала през този етап. У дома още се намира машинката, която вършеше тази работа. За тези, които не са запознати с процеса ще обясня подробно.
Има два начина да си направите цигари вкъщи. Единият е именно т.нар. свиване. За него е нужна специална машинка и нарязана хартия. Става бавничко, цигарите са без филтър, но пък има известна романтика, предполагам да правим нещата почти така, както са ги правили дядовците ни. Все пак, за заети хора е подходящ другия начин. Необходими са готови "туби", които ще се пълнят. Хубавото е, че са и с филтър. С подходящият уред пълненето става наистина за секунди, така че човек може да се приготви за следващия ден още на предната вечер, докато почива или гледа телевизия. Все пак, който и начин да предпочетете, най-важната част на изделието е самият тютюн. За да го изберете, разбира се, е необходимо да имате представа от тютюните, които се предлагат, защото далеч не всеки ще отговаря на вашите вкусове. Помня как в началото, докато още проучвахме нещата, се озовахме вкъщи с нещо, наречено "цваре" - специален тютюн, с характерен аромат (според мен ужасен) и цвят на добре изгорели стърготини; съвсем черен. После се оказа, че доста мъже го харесват, на дамите обаче, аз не бих посмяла да го препоръчам. Има доста други възможности. Ако някой желае да си припомни какъв беше вкусът на истинска, "маркова" цигара, може да пробва Пуебло. Това е чисто и просто див тютюн; не се отглежда, расте си сам и както намери за добре, без обработка с фунгициди и не-знам-какви-още "-циди". Такъв си е, какъвто е бил още преди да открият Америка. Превъзходен вкус на Вирджиния, но трябва да се внимава - лесно "влиза" и човек не усеща кога е прекалил. Всъщност Пуеблото е един от редките случаи, когато се продава продукт само от един сорт. Повечето тютюни са смеси, приготвени от различни сортове, така че да се получи определен аромат. Някои са допълнително ароматизирани; лично на мен не последните не ми допадат, защото в миризмата се усеща нещо химическо, затова препоръчвам тези, чийто аромат е резултат от смесването на майсторите. Важно е да се различават двете неща.
Разбира се, досещате се, че тези смеси се наричат "blend " или "mixture ", също както при видовете чай. често срещани са ароматите на ванилия и череша (cherry ), има също и натурални смеси, някои, от които ухаят на ядки и сухи плодове.
Не е без значение и това, дали тютюнът е ферментирал. Лично аз предпочитам ферментирали тютюни - главно заради аромата, но и по още една причина - по-вероятно е те да са отгледани без обработка с химикали.
Колкото и качествен тютюн да си намерите, ще останете разочаровани ако той не е съхраняван по правилния начин. Ако видите, например, пакет, изложен на витрина, огряна от жарко лятно слънце - не го вземайте, дори да е любимата ви марка и да сте обиколили за нея града; листата на това  растение обичат слънцето само, докато са още на стъблото. Ако паучът не е добре затворен, от само себе си се разбира, че не можем да рискуваме с това, което е вътре.

"Отказвам да живея в Страната на Алиса"?

Не, не отказвам аз. Един министър е, Николай Младенов - министърът на отбраната. Не знам какво смята той, но явно я бърка със Страната на чудесата. Моля Ви, г-н Младенов, поправете се. Първо - тук чудеса няма, а само една зла котка, която драска и хапе; и второ - независимо от желанията Ви, точно в Страната на Алиса никой не Ви е канил!