Обява за работа

Криза. Безработица. Време за оптимизиране на разходите. Време за подбор на качествен персонал.

Ето докъде може да стигне желанието за намиране на правилните хора в една фирма - обявата не е измислена, съвсем сериозна е; публикувана в също така сериозния сайт Jobs.bg. За да не редя празни приказки, прилагам снимка на въпросното нещо:

Моля, не обръщайте внимание на странната дума "пекане". Доколкото познавам някой друг пловдивчанин, това е техния начин да кажат "печене" и като цяло, не в това е въпросът. Не знам за вас, но на мен тези набор от документи за кандидатстване ми се стори малко...знам ли, странен.

Опитвам се да си представя бъдещия идеален пакетажник и ядкопекар. Автобиография всеки криво-ляво ще напише. Сайтове като посочения предлагат и готова форма, с която е наистина лесно - трябва само да си спомниш кога си завършил училище, кога се постъпил на работа, кога си си тръгнал от нея (и защо) и други такива. Дотук добре, както се казва.

Снимка искат. Актуална. Много модно напоследък. Представителният външен вид е, естествено, важен. Е, неосведомени личности като мен смятат, че е важен предимно когато работим с хора, но ето - оказва се, че има значение и за ядките. Навярно е излязла теория, според която освен паметта на водните молекули, съществува памет и на храната. И нали е криза - фирмата гледа да спазва тенденциите в здравословното хранене. Един вид, хубавата храна да се пакетира от хубави хора. Така ами, какво ще стане ако попаднете на кесийка бадеми, минала през ръцете на някой чичко с неподрязани мустаци и - не дай боже - брадавица на носа! Няма как, ще се представи снимка.

И тук стигаме до трудното. Мдаа, мотивационно писмо. Нещото, провалило толкова кандидати, убило толкова много мечти...но няма как; ще се пише. Продължавайки да си представям бъдещият идеален пакетажник и ядкопекар, си направих труда да си представя и бъдещото мотивационно писмо. Ще си позволя дори да го предам откъс от него тук. Макар, че не съм специалист в този вид писания, смятам, че всичко ще е от полза на евентуалния кандидат в нелесната борба за мечтаната длъжност. И така:

"Още когато бях дете, виждах как хората са вечно намръщени и притеснени. Питах се каква ли може да е причината. Исках да им помогна. Порастнах и разбрах - животът е сложен и има малко поводи за радост. Тогава реших, че ще търся начин да променя това, да помогна на угрижените хора, да им дам надежда и повод да се усмихват. Мисля, че точно тук, във вашата фирма, на тази длъжност ("Пакетажник" в Цех за пакетиране и пекане на ядки), аз ще сбъдна своята мечта. Ядките и слънчогледа (прочетох, че пакетирате и слънчоглед) са извънредно важна част от менюто на нашия народ. Те са част от самото битие на българина. На всяка крачка срещаме доказателства за това - и в люспите, разпиляни около пейките, и в празните пакетчета, търкалящи се по тревата и в асансьорите. И макар това да е вредно за околната среда, то свидетелства за непрестанния интерес на хората към ядките. Всеки ден, всеки час, хората похапват от тях. Когато умореният от работния ден мъж сяда да гледа мача, отваряйки бира, на масата стои пакетче ядки. Когато домакинята се втурва забързана в кухнята, хвърля всички чанти и пуска телевизора, за да гледа любимата си "Перла", тя с трепетни пръсти отваря пакетче семки. И докато замечтано се потапя в драмата на вълнуващия сериал, тя лющи...семка след семка, след семка. Така трудът на пакетажника не е просто една дейност, не. Той е, който присъства във всяко действие на хората, във всяко събитие. Той е участие в самия живот. Ето, затова искам тази работа. Искам да задоволявам нуждите на населението от ядки и слънчоглед. Това е моят начин да помогна на хората да са щастливи."

Това е. Не е образцовото мотивационно писмо, но аз толкова си мога. Желая успех на бъдещите пакетажници; и умната. Да не слагате по-малко, ей!