вторник, 24 ноември 2009 г.

"Армейска кучка" или дама?

Жени в армията? Това не е новина, естествено. И все пак, въпреки уж приетата вече за нормална длъжност "кадрови войник", явно има още въпросителни около женската част на професията. Не казвам "дамската", защото това не са дами, разбира се. "Кадровачките" едва ли ще ми се обидят. По-скоро другите жени биха се засегнали. Навярно биха развили в кратка или пълна версия темата за правата на жените, за тяхната (всъщност "нашата" пълноценност, защото и аз съм жена) и  дори биха намекнали как в много области жените са по-добри и с повече умения.
Да, съгласна съм. И все пак не приемам точно този вид реализация като нещо нормално за една жена. Нямам предвид изказванията на ген. Симеонов, които за кратко дори влязоха в новините, но не мога и да не се съглася с тях поне донякъде. Разбира се, съществува и друга гледна точка, може да я прочетете тук; ще забележите, че материалът е с доста стара дата, което доказва, че и проблемът не е нов. Подполковничката е миловидна и в униформата изглежда добре, но колко като нея се срещат в армията. С риск да си навлека гнева на доста от образованите и успешни дами, ще си позволя да изкажа в прав текст мнението си за жените, които търсят подобна кариера, а именно - за мен те са просто едни ПОВЛЕКАНИ. И бездруго носят дрехи като торби, и бездруго шляпат из улиците с едра крачка, размахвайки ръце - поне от всичко това да има някаква полза. Може дори мъж да си намерят там, някой, за когото мазната коса, стегната на опашка и потни петна под мишниците не са непростими неща, а нормално състояние.  Впрочем, струва ми се, че генерал Симеонов е в грешка по два пункта:
- мъжете могат да изкарат без да употребяват сапун повече от две седмици; при това без да се намират в танк. Не е нужно дори да са в армията, повечето практикуват този вид лишение в ежедневния си бит, вероятно с цел закаляване на характера. Като страничен ефект постигат и закаляване на обонянието у околните.
- жените винаги твърдят, че не могат без сапун, но част от тях си го пазят "за друг път". Какъв е произходът на този вид пестеливост, за мен е още загадка; във всеки случай явлението приема вече страховити размери, особено осезаеми през летния сезон.
Далеч съм от мисълта да се занимавам с нивото на личната хигиена на българина, особено изследвана по полов признак. Оставям това на  специалистите. Моите притеснения са други.

Преди, когато виждах жена с камуфлажни дрехи и кубинки се питах дали наистина е толкова хубаво точно това работно място - армията, дали социалните придобивки са толкова значителни, че да си струва да приемеш да се показваш пред всички в този вид. Излезе, че просто не съм знаела достатъчно за реда в армията (и слава богу, все пак). Веднъж, след като изказах горните си съмнения пред един познат, той се зае да ме просвети, като ми разказа как стоят нещата всъщност. Предполагам, че това е известно на всички мъже над определена възраст, които са ги научили по неволя, отбивайки редовната си военна служба (впрочем това "отбиване" ми е звучало винаги като "отбиване на номера"). Моят приятел разказа, че приличащите на торби дрехи с камуфлажна шарка и тежките грозни кубинки се наричат "бойна униформа" и са ни повече, ни по-малко работното облекло на войника, т.е. дрехите, които носи изпълнявайки преките си служебни задължения; и като такива би следвало да се носят на работното място, т.е. в съответното поделение или както там се нарича. Иначе казано - войник с камуфлаж, седнал на кафе, е все едно лекар с бялата престилка, чехличките и баджа, окачен на джобчето, настанен в киното да гледа най-новия филм. Признавам, звучеше ми абсурдно. След няколко часа подробни обяснения, все пак стана ясно, че нещата са си точно така. Дори излезе, че освен така обичаното от кадроваците камуфлажно облекло, съществува друг вид униформа - "парадна", която е всъщност представителната дреха на военнослужещия и че на вид тя е съвсем  друго нещо, далеч не лишено от елегантност и стил. Сладката подполковничка е облечена точно така. Съгласно Устава на армията, военнослужещия трябва да ходи по улицата, на кино и изобщо навсякъде цивилен или с парадна униформа. Последната е измислена и ушита така, че да внушава респект и достойнство, защото в такъв момент военнослужещия предствлява армията въобще. Това поне разбрах аз.
Изглежда, обаче, женорята с кубинките още не са го разбрали. Те смятат за нормално да се влачат по улиците, да пият бира по заведенията, дори и в центъра на града и да прибират децата от градината все в този мърляв вид. Ако това е лицето на нашата армия - тежко ни!

8 коментара:

  1. как ли пък не, отбиване на номера...2 години ми взеха от живота, за тоя къде духа супата

    да си военен не е професия, това си е диагноза
    тва не си ли го чувала!?
    си седнала после да се чудиш как ходели облечени

    ОтговорИзтриване
  2. Мда...това за диагнозата съм го чувала. За мъж някак мога да разбера - избиване на комплекси и прочие (друго си да ходиш с оръжие, може да си тъп, ама плашиш...гаргите). Просто не ми е ясно какви са тия жени - разплути пачи, с извинение; какви повече права могат да искат, нищо женско не е останало в тях просто.

    ОтговорИзтриване
  3. Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

    ОтговорИзтриване
  4. По принцип съм напълно съгласен.
    Като антитеза бих изтълнал, че в армията не са само "бдинци, лъвове, титани", а особено в съвременната армия от западен тип и особено сред офицерския състав има един куп длъжности, които може би наистина биха били по-подходящи за прилежни и чаровни дами, отколкото за безразсъдно-храбри мъжаги... Щабни, тилови, медицински, информационни и пр. служби.
    Е, за капитан на кораб, или не дай боже, летец-изтребител не става въпрос. Шофьорките стигат :р

    ОтговорИзтриване
  5. Уелкъм, какви "безразсъдно-храбри мъжаги"??? Говорим за българската армия; сигурен ли си, че не си объркал темата?

    ОтговорИзтриване
  6. е-е, не ставай хаплива, де! Говоря по принцип, не засягам отделни случаи. Кадровите военни си носят своята романтика. Вярно, че сега времената са други (бил съм в казармата в късните бай-тошови години), но имам спомен за съвсем свестни офицери и старшини.
    Като стана дума, сведенията ти за носенето на бойна и парадна униформа са по принцип верни (и то пак за ония времена), но в живота далеч не беше така. С две думи, войниците почти постоянно ходеха с бойна униформа (защото парадната е "оборотна" и стои заключена в склад), а офицерите по правило само с парадна.

    ОтговорИзтриване
  7. Романтиката, за която говориш съществува предимно в твоята глава; и това е нормално, луди-млади години...За съжаление нещата в армията са се променили оттогава. Мога да го кажа със сигурност. Познавах някога един офицер, който беше чест за нашата държава, както би бил чест и за всяка друга. За съжаление хора като него вече няма в армията. Казвам го, защото познавам и няколко "кадровака". Специално единия от тях според мен (и според доста други хора, някои от които специалисти), се нуждае от сериозна психиатрична помощ. Вместо това той е сержант и носи пагоните на българската армия. Гледайки него, не искам дори да си представям какви са редниците. Просто нещо в системата е сбъркано нацяло и последствията все някога ще ни застигнат; кога и как - можем само да гадаем.:)))

    ОтговорИзтриване
  8. "Романтиката, за която говориш съществува предимно в твоята глава; и това е нормално"
    Злобничка..

    ОтговорИзтриване